За хората и кучетата
Вени веднъж беше споменала в блога си ужасяващи подробности за опитните кучета във военна болница – завързани с вериги в тъмни клетки, убивани с брадва. Предполагам, че брадвата до клетката не е била предназначена за цепене на дърва, защото военна болница май има централно парно.
Цитирам Вени тук
„Отношението към децата, болните, инвалидите, душевноболните, животните – изобщо отношението към най-слабите и най-беззащитните, е най-ясният критерий за качеството и същността на едно общество. Така погледнато, българското общество е общество на човекоядци. В домовете на Масларова убиват деца, в институтите на Гайдарски убиват животни (–> детайл: БРАДВА в клетката).
ТЕ убиват. Буквално убиват. Духовните убийства – на учителите, на младите, които бягат от БГ и на колко още социални групи, са отделно. На мен сметката ми стига, за да искам кръв. Знам, че не звучи хич цивилизовано, модерно, политически коректно и прочие бла-бла изрази за запазване на политическото статукво. Ама не ми пука.“
Нямам какво особено да кажа относно ситуацията, макар, че брадвата ми идва в повече. Наясно съм, че е по-добре да се изпробва една изкуствена сърдечна клапа на куче, отколкото на човек, но защо чак пък с брадва?
Иначе всичко си е в реда на нещата – каквото сеем това жънем. Друг е въпросът дали сме на ясно какво сеем.
Аз лично за себе си деля света грубо на четири зони: развити, сравнително развити, развиващи се и напълно диви. Във първата група включвам Германия, Скандинавските страни, Канада, Сащ, Холандия, Франция и Австралия. Във втората Испания, Италия, Гърция, и т.н. Наистина не зная къде примерно да включа Южна Корея и Япония. В Япония, въпреки, че е страната с най развитата мобилна мрежа и технологично бие всички останали също е и страната където ако те заключат все едно си осъден, защото съдебната им система работи на принципът на който е работила преди 200 години, а освен това ядат супа от делфини. Но целта не е да съм изчерпателен във никое отношение. В третата са Русия и по-голямата част от Южна Америка. За диви считам голяма част от Африка или Папуа-Нова гвинея, където могат да те убият и евентуално изядат, само по простата причина, че си там. Имам си и степени и всичко е относително разбира се.
Мисълта ми, тоест една от мислите ми е, че за кучетата във първият свят се грижат повече отколкото за хората във втория и третия. Във Холандия например ветеринарните лекари специализират по две години допълнително за да лекуват кучета например след базовото обучение за ветеринар което мисля е седем години. Затова бих предпочел по възможност де ме лекува холандски ветеринар, а не българско джипи.
Кучетата във първия свят имат права повече, отколкото хората в другите светове – например, ако си тормозите животното – биете го например или го държите постоянно на верига, което е масова практика в другите светове е твърде вероятно да пристигнат активисти от защита на животните и да ви вземат по съвсем законен начин вашето куче, след което да го предложат на хора, които са в състояние да се грижат за малтретирани животни.
Изоставените животни не се скитат по улиците, а биват прибирани в приюти за кучета където биват хранени, къпани и ежедневно разхождани, понякога от доброволци. Снимани и анализирани като характер, произход и поведение и поставяни на уебсайтове и т.н. Да, ако животното не е осиновено след дълъг период от време или е агресивно и опасно му бият приспивателно, след което смъртоносня инжекция. Аз лично присъствах на такъв процес. Вдно от кучетата на шурея ми не можеше да понесе появата на нов член в семейството – бебе и за малко не причини сериозен инцидент опитвайки се да нападне бебето. Беше възрастна женска на осем години – мелез на немско куче за едър дивеч. Беше агресивна и към други животни и малки кучета. На нейната възраст нямаше шансове да бъде осиновена или да живее поне толкова добре, колкото беше свикнала. Изходът беше – да се приспи за винаги. В Холандия отказаха да и бият инжекция и шуреят ми се принуди да я докара в Белгия – той живее само на 50 км от границата. Биха и приспивателно и след като заспа – втора инжекция, която и спря сърцето, докато беше в упойка.
Идва ми на ум сравнението с осъдените на смърт в САЩ , голяма част от които се пържат на електрически стол или им бият смъртоносна инжекция, но без да предварителна упойка, като по този начин не им спестяват агонията преди смъртта.