Не съм познавач и ценител на хайку, може би ми липсва подходяща духовност, но си позволявам да цитирам тук едно негово стихотворение, което много ми хареса

Измерения
Иван Методиев

Сред стаята с размери три на три,
размери на света и на душите,
дух божи лъкатуши сред мухите
и паяжината в ъгъла искри.

Ръжда покрива влажния таван,
над който може би започва раят,
хлебарки нейде в ниското блуждаят
по пътя, от трохите очертан.

А столът, този странен философ,
спокойно в тишината наблюдава
как в плесени и гъби разцъфтява
наоколо вселенската любов.

И той ще бъде многостранен и неотстъпчив, уверявам Ви. За появата на Сдружението, чиито представители критикува Стоян Вълев, и за всичко, което нацвъкаха неговите най-видни представители, има много и сложни причини.

За съжаление, малцина се осмеляват да говорят за тях след смъртта на Хайтов, а и по негово време. Но на тази духовна отрова тепърва блогърите ще обръщат внимание, а и оперативната критика.

Попълвам колекцията Ви с още едно име. Ани Илков. Какво име, а? Типична проява на така обговаряната от постмодернистите “ мъжкост – женскост“. Чел съм негова книга с цинични изрази.

Но класацията оглавява безспорно Пламен Антов, автор на забележителния стих:

Отваряш вулва и мълчиш.

Има го в Литернет, ако не се лъжа.
И за него не знам да е писал Стоян Вълев.
Но може ли всичко да види човекът?

Най – добросъвестно изгледах клипа, където той се поклаща старателно в такта на рапа, покачен върху стол / нали Левчев го беше обявил за „новия Маяковски“/, прочетох де що има в нета от него и се учудих на акъла си да си губя времето с Тома Марков.

А интервюто му е покъртително инфантилно . Тъжна работа. Накрая завършва така: “ Лошото тепърва предстои.“ Сиреч безмилостното неразбиране от страна на „старите поети“ ще доведе до нови „гонения“ и храбрата група ще понесе нови удари. Но на нея не й пука, защото има всенародна подкрепа от младите. Манипулация от чиста проба.
Какъв “ стандарт “ е този вестник? Стандарт за кого?

И накрая нещо по-весело. Никита Нанков в Литернет има трогателни по своя идиотизъм стихове, които доказват, че Вие, Пламене , сте прав. Разгледайте ги, когато имате време.
Струва си преживяването. Не знам защо Стоян Вълев досега не е писал за него.

Да не забравя. Беше ми на гости един писател , живеещ в провинцията. Цитира ми своя позната – постмодернистка , която имала приблизително такъв израз:

“ Не ме ебете! Ям!“ .

Не пиша името й, защото не знам цитата с точност, а и няма откъде да се види. Крият ги, пущините, книгите си, и в нета ги няма. Но човекът, споделил с мен това „откритие“, заслужава доверие,поне според мен.

Но, Пламене, знаете ли откъде идва страха ?
Вие повдигнахте въпроса за цинизмите. Те са айсбергът. Друг ще забележи , че цялото им текстово пространство е съшито от стерилни, снобски, измъчени, маниерни умопостроения и тогава няма какво да ги оправдае. Т. нар. им критерии за добра/ тяхната/ и лоша/ „старомодна“/ литература рухват ,
„авторитетът“ , особено граденият чрез медии, отива на кино.

Въпросът е да се развенчае това, което ги легитимира като автори. Горе някой нададе тържествуващ рев: “ Вашето време няма никога да дойде“. Не знае, милият, че матрицата, нагласата, интелектуалният климат, в който пребивават всички от рода на Райна Маркова, Тома Марков и прочие маркоподобни , са мъртвородени . Огромното мнозинство от четящите българи дори не подозират за марковците, каквото и да говорят те самите по медиите. И отпорът започна.

Наистина, лошото за тях предтои!

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-07-24&article=241326