Дневникът на Чудомир

Вчера попаднах при Канев на линка по-надолу, където може да се прочете дневникът на Чудомир. Това което съм чел за него е, че е бил изключително приятен и ерудиран събеседник с неугасимо чувство за хумор. Дневникът му ми представя друг образ – един тъжен и самокритичен перфекционист, скоромен, принципен и честен. Приел донякъде социалистическата идея, но същевременно пише „Ганчо строи социализъм“. До края не се е пречупил да пише на „социална“ тема – единствената разрешена тогава. Снощи успях да прочета само първите две години от дневника. Заслужава си. И натъжава.

Копирал съм някои негови мисли и цитати, които той е записвал от книгите, които е четял в момента. После се замислих как съвременната технология ни дава възможност да заливаме нета със словесна помия. Помъчих се да си представя какъв ли блог би имал Чудомир, ако имаше възможност да го пише… и не можах, а бих искал. На него му е правило лошо впечатление, когато някой използвал израза „прогресивен напредък“. Тогава си помислих – добре, че не може да се поразрови из блогосферата, че би се уплашил от злоупотребата с родния ни език българский:) И… досега само две души са гласували за мене в „из май блог хот ор нот?“. Не ви ли е срам, аре гласувайте

http://liternet.bg/publish2/chudomir/dnevnik/content.htm

Фактите и нещата трябва да се разглеждат не като картина – отпред, а като скулптура – отвред.

А пък и най-прекрасният херувим отпред може да понамирисува понякога отзад.

Алекс. Балабанов минава за разсеян. Един ден върви по булеварда и не може да се начуди защо куца.

- Чудна работа! – казва той на другаря, който го придружавал. – Не ме боли никой крак, пък куцам.

- То е, защото с единия си крак вървиш по улицата, а с другия – по тротоара, който е по-висок.

* * *

Същият е в трамвая и пуши. Една дама му сочи обявлението, че тук не се пуши, а той й отговаря:

- А вий, г[оспо]жо, посещавате ли курсовете на свещеник Михайлов?

- Не – казва дамата. – Ами, я прочетете какво пише на следното обявление: „Посетете курсовете на свещ[еник] Михайлов.“

Ти, който си на 65 години, казваш, че си живял без компромиси? Не. Безкомпромисните люде не могат да живеят толкова дълго. Имаш грешка, приятелю

ЧЕЛОВЕК

Человек! Как гордо звучи това!

М. Горки

Низ улици, площади и полета,
нелепо-многоброен, той гъмжи.
И е чудния безкрай на битието
живее само с няколко лъжи.

* * *

И все върви – безумно алчен, дързък
със вярата, че е богоизбран.
И век след век напредва все по-бързо
Към прародителя – орангутан.

* * *

Създание практично, многолико
във животинския си луд набег…
И няма нищо славно и велико
в това, че тази твар е … че-ло-век.

Хамлет, принц Датски

Прадядо ми е бил вероятно маймуна, а от мене искат да напиша нещо голямо. Култура си нямаме, култура – затова тъй бърже се изчерпваме. А освен нея лично аз си нямам и вяра. Веричката й на тая вяра, дето си я нямам.

„…Много мисля да остана или да не остана в България. Тук имам отворено поле, може да се прокара и основе нещо, макар че на благодарност в Ориента не може да се разчита…“

Константин Иречек15
„Български дневник“

* * *

„Шопите се кръстят пред всяка къща в Копривщица, мислейки я за черква.“

Същи

Завърнах се от операция. Лежах 8 дни Александровата болница – достатъчни, за д видя колко неуредена е тя. И тук, както и в много други обществени учреждения, може човек да се убеди колко изостанал народ сме ние и колко безнадеждно бедни сме. Д-р Иван Балев ме освободи от една мъка и сега вече се чувствувам добре.

Исках да дам по-приличен вид на града, но това било невъзможно. От 25 000 жители надали има 5 души с чувство за естетика и красота. В младите комунисти, които стоят начело, има вече нещо надуто, маниашко. Понеже всички се боят да ги критикуват, те почват да се мислят за безгрешни и тъкмо тогава почват да греша! И у нашия председател П. Калайджиев се забелязват подобни неща, въпреки че той е най-симпатичният и, вярвам, най-честният. Аз не мога да се стърпявам и им се поскарвам понякога, та не е чудно да ми се „отблагодарят“ по някакъв начин. В[ъв] в. „Искра“ се подвизава друго едно момче – Деньо Баров, който почна и моите статийки да коригира и оправя, а то е полуграмотно момче. И аз престанах да пиша, разбира се.

***

Ако бяхме наблюдавали природата, бихме научили, че въпросът за броя на другарките няма нищо общо с аритметиката. При комарите има по десет женски на един мъжки. А у тях няма многоженство; затова девет десети от женските комари умират девствени. Тия именно стари моми ни хапят, което доказва, че самотата е причина за свирепост у насекомите, както и у жените…“ [стр. 55] Андре Мороа7 (из книгата му „Бойци от Фландрия“).

***

Из „Животът на Толстой“ от Ромен Ролан

„… Когато видях главата да се отделя от тялото и да пада в коша (В Париж, 1857 г., присъствувал на гилотиниране), аз разбрах с цялото си същество, че никаква теория на съществуващия ред не може да оправдае едно подобно деяние. Даже ако всички хора в света, опирайки се на някаква теория, сметнеха това за необходимо, аз все пак ще знам, че това е зло, защото не онова, което говорят и вършат хората решава какво е добро и зло, а моето сърце…“

***

„Религиите са като светулките – казва Шопенхауер40, – нужна им е тъмнина, за да могат да светят.“

About these ads

4 коментара to “Дневникът на Чудомир”

  1. Май няма нищо ново под слънцето? ;)

  2. Постът ми първоначално имаше заглавие „Блогът на Чудомир“, но после размислих-ако дневника беше блог, нямаше да е публичен. Ако беше публичен, нямаше да е толкова критичен към някои писатели, художници и колеги. Политически-и в двата случая плах.

  3. @вили
    като изключим технологията, наистина няма

    @канев
    плах е, как няма да е плах, като ако не си съгласен с нещо и посмееш да го кажеш те пращат в Белене и оттам – трупа на прасетата. Той самия си казва -„ако бях безкомпромисен нямаше да съм жив“.

  4. чудомир и алеко константинов са типични примери за истинския български интелектуалец – свил присмехулно око, благороден, но наплашен, почти изчезнал вече вид.
    сега като ги чета тия неща и направо ми се реве. щото едно време е можело инакомислещите да съществуват, но от около стотина години насам – не може.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 131 other followers

%d bloggers like this: