Как беше пържолата?

„Не съм в гора расъл и не съм трева пасъл“ Лу Цзе Метача цитира писанието

Тези дни видях при две големи фигури между блогърите – гачев и вени линк към протест срещу избиването на тюлени в Канада. Естествено гледката е покъртителна и убийството на каквото и да е живо същество не е приятна гледка но… имам случайно една запазена страничка http://jolita.livejournal.com/399546.html#cutid1 със снимки на бебета на много животни, всички изглеждат страшно мило.

ето тук набързо едно пиле
и едно теленце

За теленцето например, което особено в Белгия, а и не само, не се сещаме и не ни е мъчно, особено ако е във вид на пепър стек, обаче за тюлените да – защото са така миловидни ли, незнам. Спомням си веднъж видях в трамвая въпрос „Възможно ли е да обичаш животните и да ядеш месо.“ Да си кажа честно не знам какво да кажа – аз лично обичам кучето си, другото си куче, което остана в България, обаче не обичам котките, които са завъдили у дома. Въпреки всичко ми е жал да ги закарам някъде на произвола на съдбата. Обичам и пържолите, кюфтетата и други производни богати на протеини, холестерол и лоши мазнини. Значи е възможно да обичаш животните и да ядеш месо поне според мене. Няма проблеми да обичаш тюлените живи и прасенцата печени. Веднъж по испанската телевизия видях как свалят кон за да го вкарат в кланицата. Той беше легнал в камиона, целия в рани и не искаше да слезе – издърпаха го с въже вързано за мотокар. Наистина ми стана зле от гледката. Въпреки това продължавам да ям месо. Може би за будистите, които не убиват нищо живо ние сме същите като убийците на тюленчета са за нас. Май всичко зависи от гледната точка. За един ескимос, който се храни само с месо убийството на тюлени и моржове е единствения начин да се препитава. Кадрите с убийствата на тюлени ги гледах по белгийската телевизия преди известно време. Канадският отговор на международния протест бе, че тюлените са единственият икономически отрасъл в този северен район и ако забранят убиването на тюлени хората там на практика няма да има с какво да се препитават и трябва да мигрират.

Между другото смъртта на едно животно в естествената му среда много рядко е ненасилствена. Предполагам всеки е виждал колко време лъв души африкански бик или крава, каквото там е докопал. Лъвът захапва за муцуната и по този начин задушава по-едрата и тежка жертва. Гледал съм, по телевизията естествено прогонени от прайда лъвове умиращи от глад, преследвани от хиени. По документалните филми за животни в които съм гледал има доста смърт и тя не е бърза, нито лека. СМЪРТ, смърт на мишките, друг живот, така май по-леко се приемат нещата.

Сега се чудя защо ли пиша всичко това. То в повечето случаи е така.

2 Отговора to “Как беше пържолата?”

  1. В нашия стомах няма нужните бактерии, които да ни позволят да разграждаме целулозата. Преди месец-два гледах много поучително филмче за всеядните и специализираните животни. Първите успявали да покрият много по-голям ареал от вторите. А някои прекалено специализирани като коалата, били на ръба на изчезването.

    И понеже обичам животните, но още повече себе си, съм привърженик на обратната максима – как можеш да обичаш пържоли без да обичаш животните.

  2. ми да, и аз не мога да си предтавя човечеството само на бисквити и прясно мляко

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: