Във връзка с историята на Лид и циганите

се сещам за един документален филм за суданци ли са какви са, в испания им викат судсахарианос – едни много черни негри от африка, които със всякакви плавателни средства се мъчаат да стигнат бреговата ивица на испания. Доскоро много от тях получаваха дрехи и си намираха работа. В културата им са заложени  здравите фамилни връзки, затова винаги когато могат изпращат пари у дома. Филма беше за двама братя които се прибират у дома да видят каква е хавата и същевременно единият да си вземе булката за която е бил сгоден като дете. Изводът им беше, че с годините ситуацията в родната им страна се е влошила много. Причината е, че всички емигранти изпращат пари и с едни 300 евро едно семейство може да „живее“ една година, примерно. И така местните са изоставали всякакви опити – да работят. Даже дадоха нива с реколта от ориз ли какво ли и нямаше кой да я прибере. Специализирани са само в това да искат пари от работещите си роднини в Европа и не мърдат никъде само философстват под дебелите сенки. С едно изречение „Докато има балъци да дават, нема луди да работат“ Даже дядката който развеждаше европейския негър из неприбраната нива му поиска да му купи един кон. Не ми стана ясно коня трябва да ожъне нивата или да я изпасе. Смех.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: