Кофти метаморфоза – разказ

Това нещо съм го писал преди около десет години. Сега направих някои малки промени и го поствам. Дали някой ще го намери годно за четене?

1.Първа кръв

Кой е Шиши? Шиши беше самоук пенкилер по компютрите, който работи малка дупка разположена в един вход в кв. Емил Марков. Събира евтини чарколяци, докато се получат що-годе работещи компютри, които нежно нарича щайги. Добър с компютрите, но лош бизнесмен Шиши вечно беше на ръба на мизерията.

Защо го наричат Шиши. Ми защото майка му го наричаше Шуши, а съседските деца много лесно го смениха на Шиши, защото си беше леко шишкав.

Това се случи може би защото…
Преди два дни в дупката му влезе бате Наско – бивш борец, начинаеща мутра, освен това минаваше и за културист. Та на него му се беше прецакал компа и Шиши трябваше да го оправи. От дума на дума докато му преинсталираше уиндоуса се заговориха за това че бате Наско си бие стеро.

-Супер е това нещо копеле, направо те дигат да си ебе мамата, вчера бутнах 160 от лежанка” – Шиши беше играл Стар Крафт до преди малко и веднага направи асоциация с марините, които си бият дрога и стрелят като луди. Не след дълго стана бартера – бате Наско се сдоби с нова видеокарта, а Шиши с пет ампули и спринцовка.

-Бий си я в гъза, ама дълбоко. – посъветва го мъдро батето, след което добави – и вземи да ходиш малко да дигаш че глей къв си дроб, то иначе нищо не става. Аре чао.

Шиши заключи вратата, свали си панталоните и замислено загледа пълната с прозрачна течност спринцовка. След кратко колебание стисна очи и заби иглата в задника си.”Утре трябва да ходя да вдигам”- помисли си той. На другия ден във вените му течеше тестостерон колкото за петима мъже.

Със сотаджийската кола се движеха Супер-Печения-Гъзар-Старо-Куче и Новобранеца-който-го-гледаше-в-очите и с дълбоко замаскирана, никога непроявявана досада слушаше превзетите глупости на нереализирания Суперпобойник-Супермен – понастоящем шофьор на сотаджийска кола. „Че мъжете обещават, а на чуждо се надяват!“ – страдаше някаква коза по радио „Сигнал+“ и плътно им запълваше празнотата в духовния живот.

Комплексирания Шиши накипрен в евтините си цайси караше своята крайно раздрънкана и безнадеждно изгнила Шкода 105 L и си мислеше нещо прекалено сложно за средностотистическия сотаджия докато не се стресна от писък на спирачки и клаксон – замислен не беше спазил предимството на дясностоящия на нерегулираното, забутано кръстовище в тихото столично кварталче. Звукът на спирачки идваше от бялата сотаджийска кола на гореспоменатите тъпи парчета. Шашнат спря на средата на кръстовището.

-Че ти ебем майката бе дрисльо! – изкрещя СОТ-гъзара, но не се задоволи с това, а слезе от колата и се отправи към шкодата на Шиши, сега ще му даде да разбере! Неговия колега нерешително го последва. Сот-гъзара рязко отвори вратата на шкодичката и удари с юмрук Шиши в лицето няколко пъти – ударите не бяха силни, защото ограниченото пространство му пречеше да замахва силно, а и жертвата му инстиктивно вдигна ръка за да се защити – с другата стискаше изтърколилите се очила. Бабаитът, недоволен от пространственото ограничение – видите ли – орел клетка не търпи (така да се каже) – хвана смотаняка за яката на протърканото дънково яке и го задърпа за да го извлече от колата. Успешно извършил операцията изваждане на неумело съпротивляващия се Шиши от собствената му кола СОТ-Гъзара-Супермен му заблъска плесници, изявявяйки на висок глас сексуални мераци към най-близките му роднини по майчина линия, които при това нямаше удоволствието да познава – но той и без да ги познава – видите ли – щял да ги … еди к’во си (неудобно е да се каже) – нямало да си говори с тях значи! – щял да действа!

По някакво случайно стечение на обстоятелствата Шиши никога не беше бит. Отгледан от интелигентни, добри макар и бедни родители той не знаеше какво е скандал от тяхна страна, пък и не даваше повод – беше рядко кротко, ненормално кротко дете, което четеше книги по цели дни и почти не излизаше. Последните му конфликти с физическо насилие датираха от детската градина. Оттогава много, много внимаваше да не се стига до там. Използвайки интелектуалното си превъзходство над връстниците и бързото изтегляне от полето на действието на моменти – дискутирайки, предвиждайки, избягвайки, отстъпвайки, понякога спринтирайки, до сега се беше опазил от физическо насилие над скромната си, но значителна според него самия личност. Вече беше в безопасния свят на възрастните, умни, зрели хора с които можеш да се разбереш…(ама не винаги – се оказа) – до момента, до този повратен момент на тиха и безлюдна столична уличка, която, сгушена в зеленината на гъсти и прашни дървесни корони криеше позорното събтие на побоя от прозорците на старичките панелки, потънали в следобедна дрямка.

След като завърши възпитателно-наказателната операция Великият-пазител на реда, удовлетворил вопиющата си жажда за справедливост и с мъгляво, но осезаемо чувство, че е направил света по-добър, подсъзнателно жънейки лаврите от геройския си подвиг – поне месечна храна за самоизтъкващи се монолози – заряза жертвата си с великата фраза – негова запазена марка:

-Ай-ше-ги-бъш-у-педерасчетата (важна пауза 1 секунда) мръсни… ! ше го бъш у охлюва ше го бъш! – и тежко пристъпвайки към собственото си (служебно) возило взе да си пали цигара – „Афтър екшън сатисфекшън“ – тарикат си е! Както по филмите за печените мъжаги.

Ошашавения Шиши бавно приседна зад волана, втренчил се невиждащо в лампата за маслото, която примигваше на ниски обороти (малко живот и оставаше на старата кошница) примигваше, като усърдно работещ хард диск. Главата му беше умна, но като всяко сложно устройство – нестабилна и ненадеждна система и плесниците на СОТ-супермена бяха предизвикали кофти катаклизъм. А излишни и вредни вещества блъскаха във вените му под високо налягане.

Ножът – обикновен, малък, класически автоматичен нож, китайско производство кротко лежеше в жабката на Шкодата. Не беше купен за да послужи за нещо… нехуманно – абсолютно не, не и не! Той просто навеждаше намисълта за перпетуум-мобиле, щрак-щрак, без да има нужда от батерии щрак-щрак – хитро творение! При това струваше само два лева, не можеше да не си го купи с вродената си любов към нещата, които са умно направени в този безумен, безумен свят. Шиши го беше разглобил, залепил пластините му с каноконлит, заточил и изтънил острието му, уплътнил отверстието с тънко кече – беше направил перфектно подобряване на евтин китайски нож, който със завидна лекота оголваше кабели и режеше изолирбанд – скъсания изолирбанд е грозен – не е ли така?

След двайсет секунди рестарта на човека зад волана на старата Шкода завърши? Обаче, Обаче, Обаче! – се беше случило нещо логично предвид стерото, което си беше бил предния ден! Беше озверял прекалено, ненормално, извънредно – в звяр се превърна, видите ли…. И първото устройство което потърси съзнанието му беше… силно лекарство за дебели сотаджии – единствено подходящо устройство което му дойде на ум беше подобрения китайски нож. В началото на първата секунда след осъзнаването си спомни къде е, а в края на въпросната секунда имаше повече достатъчно адреналин, който в комбинация с тестостерона образува нездравословен коктейл. Прибра покривените си очила в жабката и го извади от там. С плавно, но не флегматично движение слезе от колата и тръгна към побойника. Виждаше на забавен кадър.

-Спри, бе педал! – каза с леко треперещ глас – очите му насълзени.

Сотаджиятя не повярва на ушите си. Бавно, тежкарски се обърна и хвърли настрани едва запалената цигара – сега вече ще го пребие! – Ше го бъш у копеленцето мръсно! – си помисли.

-Ти безмъртен ли си бе, копеле? – чу сотаджията въпрос, който звучуше, като… психарски! да! психарски! – и в душицата му бегло се мярна страх, нагло напъвайки да се превърне в паника. Отпъди страха аргумента за килограмите – 2:1 нали така? Пък и колега има! Пък и други ще дойдат ако трябва…, пък и милиция ще извикат, полиция де – какъв ти страх! А? Все пак трябваше да вземе палката от колата… сега да я вземе ли, за всеки случай, да не я вземе ама колегата ще си помисли че се уплаши – не, ще каже, че я взел за да не го болят ръцете. Да! Така ще каже – ама няма време – охлюва е на един метър. Как така се съживи тоя охлюв? Замахна с дясната си ръка към главата му, който го гледаше втренчено – внезапно се сниши… този подъл охлюв!

ЩРАК! Каза Острието. Идеално наточено, с лекота се вряза в стомаха на сотаджията и го парализира (остриетата имат такова свойство, когато пронижат нечий стомах – парализират собственика, видите ли)
-Безсмъртен ли си? А? – Безсмъртен ли си? – задаваше изперкалият Шиши риторичния си въпрос, бързо повтаряйки нехуманната операция „наръгване в областта на стомаха“, която хич не беше здравословна за дебели, тъпи сотаджии, ама хич! (с ваше позволение, ако мого така да се изразя)

– 3 – 4 – 5 – 6 пъти за пет секунди Лошото Острие на евтиния нож прониза стомаха на Великия-СуперСОТ-Побойник и го превърна в хленчещо-супер-уплашено-същество, което щеше да умре след минути… ударен е в слънчевия сплит – неприятно.

-„кхееее“ – тихо изхленчи Сотаджията-Пътник и взе полека да се свлича придържан неумишлено от екзекутора си.

„Че мъжете обещават, а на чуждо се надяват!“ – упорито врякаше смотаната коза по радиото. Колегата му, сложил единия си крак във Великото-превозно-средство-което-никой-не-бива-да-засича наблюдаваше сцената с широко, ама неприлично широко за ситуацията отворена уста и с глупав, леко блуждаещ поглед усилено се надяваше да сънува, даже копнееше да идва въздебелата му жена да го буди вече. След като не можа да се събуди – сън – не сън, реши да действа, ама какво се прави, когото ти колят колегата? – да не е командос я! След не съвсем кратък размисъл взе да се тегли за кобура – ще го разкопчава – видите ли. Озверелия Шиши, привършил с жертвата си го фиксира, че нещо се загащва (добре, че не е с голям диоптър) и моминтално взе да съобразява – бързо приклекни и издърпа оръжието на умиращия – 8 мм револвер. Когато се изправи смотаняка вече го беше взел на прицел със своя „Макаров“. Шиши се замисли за стотни: „играта нямя накъде да загрубее повече от това“ и вдигна револвера. Преди да се прицели чу „щрак“ – глупака се беше престрашил да дръпне спусъка, но паникьосан в бързината, не беше вкарал патрон в цевта – да не стреля всеки ден я!

-„Че мъжете обещават, а на чуждо се надяват!“ – извряка козата.

-Бам – каза свадливо револвера в ръката на освирепелия Шиши. Куршумът излезе от късата цев, за съвсем, съвсем кратко се полюбува на прекрасния следобед, (за по-дълго не можа, защото видите ли, беше пратен по работа, и си беше съвестен, като повечето куршуми) много бързо се стрелна, строши гръдната кост на живата си мишена, проби аортата, сплеска се, поразкъса жива тъкан и кротко спря, както имат обичай повечето куршуми, след като се забият в нещо. След това нехуманно действие от страна на Шиши втория сотаджия се просна по гръб и беславно умря. Така, видите ли тези двамата опетниха със смотаната си некадърност Великото Сотаджийско Поприще (ако може така да се каже). Но така, или иначе това въобще не касаеше техния екзекутор,

И така нашия Шиши, (да го наречем галено) се оказа тотално превключил и с две убийства. От 15 до 20 годинки на популярната столична улица „Майор Векилски“ го очакваха, ако го пипнат, още повече че нямаше 10 бона зелено за адвокати, а затворчето всеки знае, не е от най-приятните места. И така CPU-то му заработи на сто процента от зор. В неговия случай работи, не работи си беше вътре, ако търкалящите се зарове на съдбата не бяха в момента на пет и шест в негова полза. Никой не обърна внимание на гърмежа – още повече, че беше един, то народ който гледа телевизия с едно гърмежче не можеш го закара до прозореца. Пребърка джобовете на труповете. Портфейли, карти, пистолети, пълнители, портативна радиостанция, 400 грамов златен ланец от дебелия се озоваха на пода на Шкодата, покрити с протъркано яке. Раздрънканата таратайка елегантно се стопи в пресечките, управлявана от невзрачен тип с покривени очила.

-„Че мъжете обещават, а на чуждо се надяват!“ – бяха осведомени мухите, накацали по труповете.

2.Гласът

Шиши се прибра у дома си, изгори доказателствата и зачака развоя на събитията. Ама преди това добре си напазарува с парите на дебелия труп и не по – живия му колега. Филета, луканка, пържоли. Не помнеше от кога не беше пазарувал така разточително. Няма да мре гладен я! И то с кинти в джоба. Двата трупа общо имаха повече от 400 кинта – явно бяха взели заплати. Разполагаще с 8 мм револвер, който си имаше само пет патрона вече, един пълен макаров с резервен пълнител и около 400 грамов златен ланец. Беше го страх, доста. Не го насърчаваха и кръвожадните обещания по негов адрес на радиочестотата на СОТ – слушаше по нея докато и падна батерията, после я изхвърли. Добре, че полицията е загрежена повече за собственото си препитание след пустия му преход, нежели за сотаджииските трупове. Повисяха по кръстовищата, повисяха, отбиха номера, па взеха че се прибраха. „Дело срещу неизвестен извършител“ се казва, когато полицията не си свърши работата.

И така нашия човек се покри. То какво покриване – прибра се в смотаната си квартира и не излизаше както обикновено. Нещо го караше да прави лицеви опори и коремни преси и да обикаля като вълк във клетка из сумрачната стая. Бързо похарчи кинтите изкарани с честно убийство – „дъбъл килл – 400 точки“ – то и какво пари са това. Като си спомняше случая и в гърдите му кипваше чайник – не му се появиха никакви угризения на тоя тип, не се замисли за съдбата на тлъстите вдовици, дето сега щяха да заслабнат, в тая икономическа криза! След някоколко дена реши да изплува. Рано беше, ама той си е зелен в туй – укриването от полицията – добре че, като бай Тошо на времето, беше полулегален – той се крие, ама никой не го търси. Излезе да запали антиката, за да ходи до дупката в която обикновено работеше. Да, ама не. Виувиу-виу–виу–-виу–––иу. Акумулатора даде фира. Той не се ядоса, излезе на по-централна улица и помоли един таксиметров шофьор.

– Ще ми дадете ли ток? – на вие му говори – културен си е човека – първите седем години не се губят веднага (ако може така да се каже).

Таксиджията го изгледа небрежно – видът на събеседника не предизвикваше респект.

– Да не съм ти пътна помош ?(с „ш“ го издокара тъпия файтонджия)

– Ще си платя…(примирено)

– Що не платиш на баба си? – взе да става остроумен дебелака (все дебелаци му се събраха напоследък, и все остроумни при това)

-…(възмутено мълчание) В гърдите На Шиши, като че завря чайник.

– Аре бегай оттука, не ме гледай, не съм на изложба (имал е лоша сутрин).

Чайника изкипя. Шиши извади револвера и с бързо движение го вкара през отворения прозорец на колата, заби цевта в дебелата му буза (белегче ще му остане, ама то юнак без рана не може). Вкара главата си вътре, изгледа го за секунда и зададе следния крайно нелюбезен въпрос.

– А може ли да платя на майка ти?

… не последва отговор

– Не чух СВИНЬО! – кресна.

– Ддаа – измънка, до скоро великия файтонджия.

– Изчезвай, докато си жив! – каза и го прасна с все сила с дръжката по муцуната. Хареса му и повтори. Извади си ръката и тегли един як шут на вратата, докато оня запали. Жълтият опел се изнесе с прилична скорост, огъната врата и една идея по-културен шофьор.

Нещо почвам да изперквам яко, помисли си. Нещо в нашия Шиши се беше прекършило.

Туп-туп-туп – усърдно биеше сърцето в ушите му. Чайника в гърдите бавно спря да кипи. Тръгна безцелно по тротоара. Вървеше с празен поглед не мислеше за нищо. Здравословна разходка в неделна и свежа столична утрин. Помота се безцелно из центъра. Нецеленасочено стигна до лачено кафе с външни столчета под някакви липи. Седна и си поръча кафе и портокалов сок. Седеше и гледаше ненатрапчиво супер атрактивна блондинка с полупрозрачна червена рокличка и масивни златни накити, която се лиготеше по мобилния си телефон, както имат обичай повечето атрактивни блондинки в лачените столични кафета. Вярно, личеше че няма много акъл – просто скъп аксесоар. Но масово привличаше дискретни и недотам погледи и генерираше помисли за секс. Някаква тайна и необяснима сила кара повечето мъже да желаят компанията, а и не само компанията на тези създания. Шиши я съзерцаваше – нали все пак е мъж. След петнайсетина минути до тротоара паркира черен джип Гранд Чероки. Блондинката стана и с умопомрачителна походка се запъти към него. Вътре седеше първокласна мутра. Нашият човек беше готов да се обзаложи, че мозъкът му е гладък като чисто нова билярдна топка, без нито една гънка. Със сигурност не можеше да раздели 3,5 на 2. Караше джип за 40 000 долара… и блондинката с червената рокля. С тихо свистене возилото потегли и бързо ускори. На задната врата пишeшe V12.

Шиши се изпълни със гняв и завист – два от седемте смъртни гряха. Как така? – мислеше си той, защо той, а не аз? Писна ми скапаната мизерия. Защо? Явно работата не е свързана с ум – не и тук, в тази шибана държава. Вече очистих двама… някои от тези тикви сигурно не са и убивали… “Щот си балък, затова” – чу глас в главата си. Сега го закъсах, помисли си той – чувам гласове. Сигурно съм шизофреник. “Да ги чуваш не е толкова кофти – кофти става като почнеш да си говориш с тях.” Шиши седя изумен с полуотворена уста няколко минути и се стараеше да не мисли за нищо. Ще ми мине, сигурно е от стреса, каза си той и допи студеното вече еспресо на екс. В този момент му дойде една идея.
Прибра се в къщи помисли добре, направи план. На другия ден реши да действа. Взе ланеца на сотаджията. Сложи си старите очила с дебела рогова рамка. Облече си най-новите дрехи. Риза, панталонче, лъснати обувки, дълго семпло якенце. Размотаваше се напред-назад пред ченча на Витошка до Алабин престорено притеснен вид. Скоро му провървя към него се приближи нисък, набит, плешив измамник с шкембе и изпъкнали сиви очи издокаран в черно кожено яке. Масивна златна гривна на косматата му ръчичка внушаваше просперитет. Партия му беше строен циганин с дълга черна коса, който се приближи по-късно.

– Валута за смяна ли имате?

– Ами не – злато искам да ви попитам дали изкупувате.

– Нема проблеми ше измислиме нещо – дай да видиме какво имаш.

– Ами аз много злато искам да продам – тоест не аз, а леля ми. Сега нося само един ланец, незнам дали се интересувате от голямо количество….

И така измамниците се хванаха… мислеха че са попаднали на Балъка на седмицата. Той игра добре обмислено. С притеснено вид, с пресилената и безполезна предпазливост на типичната жертва на измамници. Разбраха се да се срещнат на другия ден. На същото място. Той ще провери парите в бюро – 15 000 долара – да не са фалшиви, леля му има злато за толкова – 2 кг. семейни бижута и 18 каратови златни монети. Баба му разчита на него и той не може да позволи да бъде измамена – ще му купува жилище. Ще отидат в апартамента и да извършат продажбата. Не, не сега не може да им каже адреса, нито телефона. Даже му платиха ланеца – 240 долара. Първо провери парите в бюрото. После им даде ланеца. Те мислеха, че така го зарибяват и после „ше го избомбат“ безпроблемно заедно с лелята. Той зарибяваше тях.

Измамниците си имаха и мощен електрошок с нови батерии. Скандално скъп – 140 долара (от магазна на Екзарх Йосиф 47). И макаров неизползван, за всеки случай – грабеж е все пак, може да не мине гладко измамата. Той имаше други планове за танца, освен това – ревовер с пет останали патрона (револверите не засичат) и пистолет (за аварийна ситуация). Цял следобед търси подходящия вътрешен двор в пресечките под Докторската градинка, тих, с дървета, които пречеха на видимостта, с малко паркирани коли.

На другия ден го чакаха, как няма да го чакат. Даже бяха донесли парите. Рибата не кълве без стръв, а тая не беше за испускане. Всичко беше по уговорената процедура. Бяха с лачен голф двойка с крадени номера. Парите бяха точно и редовни – в хартиен плик. Небрежно ги сложиха в жабката. Седна отзад. Закараха го до избраната пресечка. Бумтеше яко чалга в колата. Това беше добре. Във вътрешния двор Шкембето, което караше предвидливо паркира на заден ход – да не се мота с маневри на излизане, не беше вчерашен. Изгаси колата. Шиши беше глътнал два лексотана за всеки случай. Според него паниката щеше да навреди на операцията повече отколкото лексотана. Извади от колана си револвера, опря го в центъра на предната седалка, на която седеше циганина и стреля два пъти. Седалката и чалгата заглушиха частично изстрелите. Единият куршум се заби в гръбнака му и предизвика внезапна и нездравословна сънливост. Другият куршум побърза да му прави компания. Циганинът неучтиво пренебрегна добрите обноски и без да каже лека нощ се катурна напред, удряйки глава в таблото. Проумявайки ситуацията Шкембето разбра какво е да си жертва на стреса. Извърна се надясно и се опули. След това загря, че трябва да се изнася от колата и посегна към дръжката. Шиши припряно опря дулото до главата му над ухото и гръмна. Мозъкът на Шкембестия се втечни и плисна върху тъмното фолио на стъклото, през което тъкмо бе излетял куршума. Стъклото не се пръсна, заради затъмняващото фолио, а само се напука около дупката. Това беше добре – намаляваше вероятността да открият труповете прекалено бързо. Шиши си пое дълбоко въздух и огледа обстановката. Само едно улично куче седнало в прахоляка гледаше заинтригувано колата от която думтеше чалга. Изтри дръжката на вратата с носната си кърпа, слезе, изтри и външната дръжка отвори предната дясна врата, отмести мъртвия циганин и взе парите от жабката, която отвори с кърпата. Сложи плика във вътрешния си джоб. Завори. Изтри и си тръгна. Грамотна и чиста работа. На изхода срещна жена, която водеше ротвайлер, вероятно от разходка. Той наведе глава. Жената бегло го погледна – едва ли можеше да даде подробно описание. Продължи пеша до Орлов мост, без да направи впечатление на никого. Взе автобус и се прибра в къщи. Докато чакаше на спирката чу гласът, който каза само “Прецизноо” с ударението на “е”.

От голфа се носеше чалга до вечерта, после му падна акумулатора. На другата сутрин един любопитен собственик на таратайка от двора погледна през дупката на стъклото. Облещи се и отвори вратата. Трупа на Шкембето, облегнат на вратата се катурна и му изцапа новия панталон – малшанс. Той хлъцна и хукна да каже на жена си. Полицията работеше по позната процедура. „Дело срещу неизвестен извършител“. Балистичната експертиза показа, че е стреляно с пистолета на сотаджията. Където две там и четири. От две нагоре е все тая – доживотен затвор. Обаче никой нищо не беше видял.

3.Метаморфоза

Как се чувства Шиши с 15 бона в зелено? Доста по различно.

Доста по-добре от нищо е все пак. Е спеше лошо, но докато беше буден компенсираше. Взе си апартаментче под наем в Лозенец – нова кооперация – ново обзавеждане. Предплати за 6 месеца – $1500, но подписа договора с измислено име и ЕГН (дискретно). Плащаше си и старата бърлога близо до Зона Б5 – приземна дупка в една съборетина за 80 лв. на месец, за всеки случай. Скри пистолетите в килера там, остави си и този на циганина. Купи си дрешки, едно Кадетче GSI. Телефон, само като аксесоар – засега нямаше кой да му се обажда. И се опита да живее нормално. Много е гот да не си броиш парите и да се чудиш дали ще ти стигнат за всяко нещо. Кръчмички, готини кафета, клубчета. Обаче по цял ден без работа не се седи, не и той. Нещо го тласкаше към промяна. Взе да ходи на фитнес и на кик-бокс. След три месеца започна да взима анаболи. Направи доста от сланината на мускул. Изгледа сума филми за мафията. Поошлайфа си речника. Подстрига се късо. Стъпваше по тежко – вече не всеки срещнат сульо ще се втурне да го плеска. Като цяло нямяше от какво да се оплаче, тоя живот, физическото натоварване и малко пари го устройваха. Както преди четеше доста. Съвестта не го мъчеше много. Първия си го заслужаваше. Втория при самоотбрана. Другите двама – измамници. Понякога се питаше дали е нормален. Често излизаше вечер. Когато се свечеряваше не го свърташе на едно място. Трудно заспиваше без причина. Понякога се чудеше дали е нормален но бързо отпъждаше такива мисли. Гласът не се обаждаше. Засега. Кинтите обаче намаляваха с постоянна скорост.

8 Отговора to “Кофти метаморфоза – разказ”

  1. така седи като недовършен разказът, измисли някъв як финал и става екстра.

  2. каня се да напиша продължение, даже имам някаква идея, само, че, засега не ми остава време

  3. Оле уникално е тва много ме кефи парти на този имейл линк за продължението плс!!!
    kuco_kuchem@abv.bg Ще ти бъда безкрайно благодарен!

  4. ми не съм написал продължението. освен това може да се размине с оригинала който е писан преди 10 години

  5. ноо добро, баце, поклон доземи

    а продължение не ти трябва, екстра си е така, с отворен финал😉

    ми седни напиши ново, стига спа

  6. Немам време, главата ми пуши чак през ушите дим излази а и съм забравил българскио и кажи-речи като лили иванова го говора, кога ходи за шес месеца у германия и она тогава го забрави. После па го понаучи де

  7. е нищо де, яз мислех че спиш

    pay shit about it

  8. Эмм.. а можно ли у вас брать новости с RSS канала? Ссылку на источник поставлю.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: