Последната игра – опит за разказ

Хуан-Антонио седеше развълнуван в инвалидната количка, която брат му Роберто буташе в навалицата. Това беше първата корида, която щеше да гледа на живо. Намериха удобно място на втората площадка, където можеше да вижда добре. Първата борба вече беше започнала. Бикът се луташе без посока, докато пикадорите забиваха копията си в гърба му. Хуан Антонио гледаше напрегнато обърканото животно. Мислено коригираше движенията, му, чак усещаше топли вълни по сакатото си тяло. Вълни, подобни на тези, които усещаше, когато прекарваше безкрайни часове пред компютъра играейки всичко възможно, от шутъри до стратегии. Долу, на арената играта не беше честна. Това го вбесяваше. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне всеки момент.

Роберто отиде да си купи бира.

Букът се препъна и за момент падна на колене. Хуан Антонио стисна клепачи и една сълза на безсилна ярост се процеди между тях. Усети празнота. После усети пълнота. Пълнотата стана червена. Отвори очи и се изуми – виждаше в два черно-бели екрана, като на много стар телевизор. Усети режеща болка в гърба. Видя пикадор на бял кон да галопира към него. Опита се да се обърне натам, но конят ловко се завъртя с оттренирана маневра и още едно копие се заби в гърба му и остана да виси там. Болка. Стегни се по дяволите, каза си Хуан Антонио и се завъртя на място, раздвижи глава. Ха, контролите са перфектни, каза си. Сега ще ви го начукам, смотаняци.

В това време излезе тореадорът. Млад, слаб и пъпчив юноша с дълга коса вързана на опашка. Разклати голямо парче плат, за да привлече вниманието на бика. Хуан Антонио тромаво се затича към платнището, като в последния момент ускори и смени посоката. Удари тореадора челно и той се просна без дъх на земята. След това стъпи на гърдите му с двата си предни крака. Смътно усети изпращяване под копитата си. Публиката стана на крака. Разнесоха се писъци. Хората около арената се спуснаха към бика, за да отвлекат вниманието му от тореадора. Хуан Антонио забеляза пикадора с белия кон и се затича към него. Конят избегна удара с лекота, беше по-бърз и по-маневрен. В това време изнесоха мъртвия тореадор от арената. След няколко опита Хуан Антонио успя да притисне коня между себе си и стената. Уплашеното животно се вдигна на задните си крака. В същото време бикът рязко се завъртя и го събори. Докато конят панически се опитваше да се изправи Хуан Антонио старателно стъпка ездача. Отново настана суматоха и арената се напълни с хора. Конят се изправи и повлече ездача си закачен за едното стреме, като парцалена кукла.

Роберто гледаше изумено към арената с бирата в ръка.

Бикът тичаше по арената, като методично блъскаше и мачкаше когото успее да настигне. Всички панически се разбягаха. Останаха само няколко неподвижни тела на пясъка. Никой вече не смееше да излезе иззад защитните прегради. Настана тишина раздирана от редки истерични писъци. В тишината се разнесе остър изстрел, после още един, и още един. Хуан Антонио усети пробождания в гръдния кош. Започна все по-трудно да диша. Пред очите му се спусна червена пелена. Задушаваше се. Падна. Помисли си „Не трябваше да става така“ и се понесе по безкраен черен тунел с невероятна скорост.

Пикадорът умря на носилката на медицинския екип. Преди да умре си помисли „Не трябваше да става така“ и се понесе в черен тунел с невероятна скорост. Жената на пикадора, докато тичаше към носилката, следвана от двете им деца видя, че го покриват с чаршав. Краката и се подкосиха, падна и заплака.

Роберто видя брат си на количката с клюмнала глава. От устата му се точеше кървава пяна. Изпусна вече топлата бира и отчаяно разтърси безжизненото му тяло. После седна на земята и заплака.

4 Отговора to “Последната игра – опит за разказ”

  1. чукча, хубава идея, но нямаш стил. чети повече😉

  2. аз съм чел доста едно време, по добре да видя дали мога да изям една круша, както съм си полегнал😉

    междувпрочем цялото заглавия на стария ми блог беше „Чукча не читатель, чукча писатель“

  3. […] това искам да кажа на Scnaman за онзи разказ. Няма такова нещо като да нямаш стил. Целият ти блог […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: