Кратка история на почти всичко
Кратка история на почти всичко
от Бил Брайсън
Това открих, докато търсех „Кратка история на всичко“ На Кен Уилбър. Ако някой знае линк към книгата веднага да си признае.
PS Както си ми е обичай, точно когато не трябва съм прекалено лаконичен, но и да си призная побързах да сложа линк към книгата още след първите няколко страници (виртуални). В интерес на истината още не съм я дочел, но вече съм я сложил в класацията „задължителна“. Спестява цели дни зяпане на нешънъл джиографик и дискавъри и дава представа, поне до мястото до което съм стигнал сега за основните понятия в астрономията, квантовата физика, както и кратки исторически и любопитни факти за учените и премеждията, през които са минавали за да открият как всъщност стоят нещата. Сега съм на етап геология и тектониката на плочите и не се съмнявам, че идват още по-интересни неща. Не на последно място – книгата предизвиква, поне у мен бурни пристъпи на смях, но това може да се дължи и на факта, че ми бяга центровката.
Седим и мислим... 
февруари 16, 2008 в 9:13 pm
„…вадим с пинцети… атомен прашец…“
тва ме отказа да чета нататък
февруари 17, 2008 в 11:24 am
отказваш се още на въведението – или си малък бог на квантовата физика или взимаш нещата твърде навътре, книгата е предназначена за широк кръг читатели и е писана с много чувство за хумор. Като разглежда на кратко и интерпретира разбираемо разпространените за сега теории по един забавен и приятен начин.
„Резултатът от всичко това е, че живеем във вселена, чиято възраст не можем добре да изчислим, заобиколена от звезди, разстоянията до които не знаем, изпълнена с материя, която не можем да идентифицираме и държаща се според физични закони, чиито характеристики не разбираме напълно.“
февруари 18, 2008 в 2:08 pm
[…или пък просто не обичам да чета неща, формулирани така]
февруари 18, 2008 в 9:38 pm
Мда – за това нищо не мога да кажа. Какво да чете си избира всеки, освен ако не е в Иран, разбира се.
април 6, 2008 в 10:04 am
Книгата е много добра. Ама много. Колкото до физиката, това е книга за „масите“, а не специализирана литература.
Бил Брайсън е печен. Прочетете и пътеписите му. Много добър е този за Европа. Смял съм се от сърце.
април 7, 2008 в 10:46 am
Добавил съм го в задължителните автори.