Морски вълк ли съм или не съм?

На 18 лекичко потеглихме от Белгия към Испания с кола натъпкана до пръсване, съндък на покрива и куче в багажника. Всичко беше нормално, включително ноещувката във Франция, някъде в околностите на Монпелие. Френските магистрали са доста прилични, но са платени. За целия маршрут пътните такси са близо стотарка. Ландшафта напомня на българския, но е по-чисто и по-подредено.

Интересното започна на ферибота Барселона-Палма, защото вятъра беше 6 bft. За сведение при 8 bft ферибота не напуска пристанището, така, че както и да го погледнем си беше сериозно вълнение. Бързия ферибот на трансмедитеранеа е катамаран, което ще рече, че се клати доста.

На мене това ми беше второто пътуване с кораб по море. Първият път пътувах Палма-Барселона със същото корито. Дистанцията е 230 км и по принцип при хубаво време се взима за три часа и малко, но сега случаят не беше такъв. Наложи се да се клатушкаме пет часа. В началото след излизането от пристанището клатушкането беше сравнително леко и доста хора, включително и ние се пренесохме в предната част, където има по-добра видимост, но и клати доста по-силно. По уредбата непрекъснато повтаряха пътниците да останат седнали, но от двата автобуса пълни с френски туристи-пенсионери доста се изживяваха като морски вълци и щъкаха насам-натам.

Точно пред мене се беше подпрял небрежно мустакат пенсионер с цайси, който чупеше такива стойки, че чак дразнеше. Стюардесата или както там се казва момата от екипажа му повтори два-три пъти да седне и след като той не я послуша му се скара, че така, както се прави на гъзар скоро ще напусне носа повръщайки и най-готиното беше, че позна.

Аз, точно преди да напуснем порта ударих две шишенца винце за кураж и сега те настоятелно започнаха да се натискат да излизат обратно навън. Жена ми спомена, че съм придобил много интересен цвят на лицето – някъде между жълто и бяло. Тези и твърдения ме накараха да се снимам, за да мога после да си проучвам образа на спокойствие.

Решихме обаче, да не гледаме старило, а да слушаме патило и се пренесохме отзад и за наш късмет седнахме точно под един климатик, който ни духаше право в главите свеж въздух, което скоро се оказа голямо предимство. Близо един час след напускането на порта вълните вече заливаха страничните стъкла на катамарана, а от време на време единия от двата му корпуса се тряскаше здравата и причиняваше трус от около 7-8 по скалата на рихтер. В средата на помещението имаше бар, в задните помещения на който се събаряха с трясък разни посуди и придаваха на ситуацията лек оттенък на морска катастрофа.

Хората взеха трескаво да преглеждат инструкцийте за аварийми ситуации, но там нямаше кой-знае какви успокояващи сведения. Само един дебел, прегърбен чичка с протегнат показалец, който водеше двама-трима пасажери, като агнета на заколение в неизвестно и нему, но съвсем не обещаващо бъдеще. На новото място под климатика напъните на винцето да излиза спряха и започнах да гледам на нещата от веселата страна.

На съседния ред от дясно имаше две френски бабички, едната от които правеше такива физиономии, че ми причиняваше сериозни пристъпи на смях. Молеше се със събрани длани, хапеше устни и постоянно се мъчеше да се обади по джиесема си, за да предаде последното си послание, разбира се неуспешно. Най-смешно стана като след поредното срутване на чинии в хухнята взе да вика Титаник, Титаник и да бърбори нещо на френски, а аз я подкокоросвах, като отчаяно ръкомахах и се кръстех, като повтарях след нея Титаник и „гранде катастроф“. За неин късмет не знам френски, иначе бих и обяснил какво ужасно бъдеще ни чака.

Хората започнаха масово да повръщат в специално приготвени за целта пликчета. Аз даже си взех моето за спомен. За мой голям кеф по някое време мина и мустакатия пенсионер, който чупеше стойки в началото подкрепян от две стюардеси  в посока тоалетните. Беше със страдално изражение и явното намерение пак да върне поръчката. Вместо три пътувахме пет часа, но към края на пътуването, когато приближихме Майорка вълнението намаля. Колата долу в трюма е цялата в морска сол, а кучето мокро и не особено изплашено. Горе-долу всичко мина добре.

4 Отговора to “Морски вълк ли съм или не съм?”

  1. като си купиш яхта – да ни поканиш! ние ше донесеме винцето, па нека си вали, нека си дуа!

  2. яхта скоро нема да си купим, мераклия съм на некой зодиак, ама немам паре. Това обаче не е пречка да дойдеш и нема нужда да носуш винце оти тука имат достатъчно и смеем да твърдим че не е лошо.

  3. 🙂 Ти описа това, коете аз преживях миналата година почти по това време във фериботра за Корсика. Знам както е.

  4. Здрасти, може ли да препубликувам пътеписа ти на сайта с пътеписите (Линкът в името ми) – в него публикувам пътеписи от цял свят и писани от различни хора. Прати ми мейлче:-)

    Благодаря предварително

    Стойчо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: