Как пътищата ни се разделиха

След кратка и сърдечна дружба, която не можа да се превърне в любов се разделихме с Тода Марико Сан

Това е хондата която си купих преди известно време. Кръстих я Марико сан, защото наскоро препрочетох Шогун на Джеймс Клавел и даже написах читателско мнение на сайта, където нюкой си пиркс твърди:
„Гледната точка на героят я осетих ЧИСТО АМЕРИКАНСКА ,даже не средновековно европейска. Допада ми ,че е бил уважен реално съществуващ случай ,но не мисля че романа не трябва да се прехвалва толкова.“

на което аз с присъщата ми тактичност отговарям:

„Като пренебрегнем незначителния факт, че не се пише „осетих“ а „усетих“ и това, че Джеймс Клавел е англичанин, а не американец не става ясно какво точно искаш да кажеш, но става ясно друго, а именно, че разбираш от книги колкото свиня от минерална вода, така, че по-добре си затваряй устата.“

Всъщност правилното е „кладенчева вода“ но не съм сигурен, че въпросният индивид знае значението на думата – те младите дека са виждали кладенец или бунар по нашенски.

Та Марико Сан бе продадена поради няколко причини, една от които е липсата на място за паркиране или по-точно наличността на само едно такова, където трябваше да строяваме колата, Марико Сан и Фуджико Сан (Фуджико Сан съм кръстил скутера на жена ми), но главната причина е че си начесах крастата и научих някои нови неща.

Мисля, че карането на мотор като цяло е риски бузинесс, защото всеки идиот който кара на дълги може да те заслепи и да те вкара в салто „мортале“ в буквалния смисъл.

Всеки инцидент, който с кола е само някоя и друга покривена ламарина с мотор може да означава някоя и друга потрошена кост.

Като гледам постът ми за това как си купих мотор е станал тема във форума на moto-zone.bg където са стигнали до заключението, че няма такъв идиот като мене, тхехехе

Но като цяло карането на мотор е едно приятно преживяване, особено на дневна светлина и при топло време. На дълги разстояния със спортен модел болката в гърба е гарантирана, освен ако не сте на „найсе“ години.

Мисля да си взема под наем един чопър и да пробвам с него как е, но това ще стане като приключа сезона и имам няколко свободни дни. Даже може да спретна една обиколка на острова.

При условие, че отнякъде ме затрупа лавина от пари обаче със сигурност едно от първите неща, които ще направя е да си купя едно Kawasaki ZX14 и ще го кръстя Бунтаро Сан, което име е подходящо и за Suzuki GSX1300R Hayabusa. Това за незапознатите са най-големите зверове на две колела, които изминават така наречената „четвърт миля“ или разстоянието от 402 метра за по-малко от девет секунди от място, което е по-бързо от всяка една кола с двигател с вътрешно горене. Мисля,  че единствено колите с реактивни двигатели са по-бързи, но ZX 14 и Hayabusa са най-бързите неща на колела серийно производство, а също така един много лесен начин да умреш млад, без обаче да бъдеш красив труп, ако мога да префразирам Бъгси Сийгъл.

2 Отговора to “Как пътищата ни се разделиха”

  1. я си седи дома и земи да нарежеш от оная, сосната салата, ама с печени чушки и сирене. па сипи по едно малко две-триста децилитра – да можем да сме си се такива – тактични🙂

    а наздраве!

  2. Мани, не думай за салати че тука с тия фалшиви домати свет ми се вие за една салата като ората ама нема. Айде па ти че си замезиш и за мене.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: