Храсталаците на българския литературен елит горят

Скрити от погледа на обикновените лаици като нас бушуват кървави войни. Само, че не се чуват изстрели и взривове, а ожесточено тракане на клавиатурки. Един самотен борец за справедливост наречен http://knigi-news.com трака ли трака и изкарва статии, които вместо да ме разплачат или разгневят искрено ме разсмиват.

Боят настана по инициатива на Диана която пита „За какви ценности се борим ние тогава, за какви устои, за какъв свят на децата ни…“ Пита и отговор не иска. Аз съм на мнение, че на този етап, особено в България доброто владеене на джу-джицу е по-ценно от острото перо, а за момиче е препоръчителна и бързата стрелба. Слава Богу огнестрелното оръжие за самозащита в България е разрешено и моето мнение е, че има защо да е така.

Темата в общи линии е, че някакви хора набедени за литературен елит у нас прилапвали всички кинти отпуснати за литература и не давали една стотинка да отиде по предназначение, освен да си издават словесната помия на хартия.

Тези индивиди, които не съм ги и чувал обаче наистина пишат така, че да те откажат от четенето, но пък незнайно как са се превърнали в „литартурен елит“. Тук обаче е момента да пусна няколко много силни примера за „стихотворения“ които са дори печатани, както разбирам. По принцип гледам да не пускам сериозни цинизми в блога, но това, по дяволите са произведения носещи литературни награди и продавани свободно без предупредителен надпис +18 така, че ще си позволя… кхъ, кхъ, а сега внимавайте

„ВЪЛЦИ
Николай Атанасов

Майка ми искаше да покаже на своя
обратен син колко е отвратително да лапаш кур.
Взе дървения чукан за чесън и ми го вкара в устата. Бях на 14.
Нафора, дърво, грапава пета,
топки, зърна, ухо – когато обичаш някого,
всяка част от тялото му има едно и също свято значение.
Докато поемах чукана в устата ми,
за първи път разпознах вълка, застанал срещу мен –
зелените ириси, изпъстрени с кафяви петна, тъмните кръгове под очите,“
и така нататък

а критиката рекла

„Модерна е, според Йордан Ефтимов, Ангел Игов и Пламен Дойнов представата за Майката като за побесняло тресящо се от злоба животно, което логично приема формите на вълк, който разкъсва своя син.“

И не само че така рекла и отсекла, ми дала и литературна награда.

Ето тук друг шедьовър на някоя си Красимира Джисова
„ВУЛГАРИЯ. МОНОЛОГ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН
В името на розите
и едноактната ни връзка
защото ти изчука ме
и ти ме уКраси“ и така нататък

И още една „поетеса“, която я изяде пущината

Силвия Чолева wiki
Как искам да се любим ето така:
Седнала,
с високо вдигната пола,
с високо вдигнати крака
върху теб на стола
пред пишещата машина… и така нататък

Шашнахте ли се? А, така! Като не следите какво става в света българския литературен постмодернизъм, пада ви се! Ето ви и черешка за тортата…

Докато се ровех за повече информация за горепосочената Силвия Чолева открих пък що е то литературна критика. Тхехехехе

„Истината in minimum – може би във „В забранения град„: „Да се любим е далечно, / желано, но странно и страшно. / Отровно е даже, умира се от / това желание да ме чукаш, / да те чукам, / да си бъркаме в дупките с думи, / да се наебем насред стаята, / насред плажа, морето, природата, живота, / световете далечни, / които свободно се леят в смъртта.“ Интуицията in maximum: коитусът, копулацията, чукането, ебането (нека не се срамуваме от думите, те въобще не са виновни за смислите, влагани им от нас) са висша форма на сливане, единение, на взаимно достигане и докосване, на, нека го кажем сложно и с претенция, най-интензивна тактилна сензитивност; следователно този/тази, който/която по някакъв начин желае света, иска го, копнее го, той/тя не може да осъществи своя блян без да заяви, да артикулира, да посочи: „Как искам да се любим ето така: / Седнала, / с високо вдигната пола, / с високо вдигнати крака / върху теб на стола / пред пишещата машина. / Бавно, много бавно да се спускам, / докато пръстите на краката / опрат в пода, мазето и по-натам, / а после още по-бавно / да се издигам, / докато изляза от пейзажа“ („Любовта на глухонемите„). Тъкмо това епиталамическо „непрекъснато / да влизаш и излизаш“ е нервът на писането на Силвия Чолева, нейният опит да го облече в слово и това слово непременно, задължително, без никакви уговорки и условности е и трябва да бъде чувствително

http://www.slovo.bg/old/litvestnik/121/lv0121007.htm Ако имате топки от хром-ванадиум и не сте яли скоро можете да прочетете цялата тая помия.

Затова съм кръстил постинга „Храсталаците на българския литературен елит горят“ Ако се чудите кои храсталаци не става дума за на Мойсей къпината, а за храсталаците, които се намират около хралупите на елитните български поетеси и издателки, едната от които не се свени да хване млад мъж на публично място и недвусмислено да му наведе главата към една част от женската анатомия, която китайците деликатно наричат „златен дворец“, а не толкова деликатните българи „дърта шунда“ На това видео, някоя си Божана Апостолова си натиква главата на Тома Марков между краката

Тя въпросната похотлива бабичка била шефка на издателска къща и имала доста мангизи, една част от които давала за „литература“ и нещата явно стават така. Млад козел лющи старата върба, след което му издава нищо неструващите литературни полюции и естествено, никой не ги купува. Като гледам това бабе на какви силови прояви е способно в ресторанта, направо се плаша, като си помисля на какво ще е способна, когато мандалото хлопне. Ужаси, ужаси, чак страх ме хваща. Пича, който се е прежалил с доминантната бабичка, само и само да го издадат се отвращава от жените и става гей. Бе аланколу, направи си един „писателски блог“ (тхехехехе) и виж четат ли те хората, не те ли четат и ако не – стани един таксиметров шофьор и не се мъчи, не мъчи и нас.

И тук е момента да повторя цитат на книги нюз „Бедний, бедний ни народе, да беше погинал през турското робство, защо ти беше тази страшна свобода?..“

Имам и няколко съвета към ядрото на съпротивата – въпросния сайт http://knigi-news.com

Пичове, недопустимо и просташко е наличието на мигащи банери на сайт предназначен за четене, защото дразнят и уморяват очите.

Пише се блогър, а не блогер и маниаци, а не маняци. Проверявайте си правописа, че ставате смешни, нали сте сайт за литература, а не на петела гребена?

Сексуалната ориентация не е нещо, за което можете да съдите хората. 2008 година сме все пак.

Избягвайте дразнещите повторения – като се хванете за някоя дума като плут, плут плут, плут или шушумига, шушумига, бременна шушумига, изнасилена шушумига и т.н. и я повтаряте до втръсване създавате впечатление, че писането не ви е най-силната страна. Сори. Един блог понякога може да стане болезнен трън в петата на великан, както например xenu.net причинява хемороиди на сциентолозите. Иначе дерзайте, ако не ни разплакахте, поне ни разсмяхте, а и това все пак е нещо.

48 Отговора to “Храсталаците на българския литературен елит горят”

  1. Scanman, благодаря ти, че си се разровил из лайната и си видял сам за какво става въпрос. И аз ще я прочета онази статия, дето ми я показа – горките литературни критици на щат!
    Много съм щастлива, когато на някой му пука.

  2. страшното е, че тия от старата генерация доста си вярват…

    тома марков не впечатлява с текстовете си по списанията. но тая изкукала баба го направи мъченик, баси номера му направи. горкия човек!

  3. Попаднах на този коментар сърфирайки и, хора, вие говорите като доста глупави 80-годишни. От думите ви става ясно, че не четете, но търсите кого да обвините, затова че не четете. Защо сте се озлобили толкова? Един човек с висока читателска култура, за каквато претендирате и двамата, би си задал малко по-различни въпроси и би имал съвсем друга визия. А вие двамата кои сте? Графомани с блогове. Кой го интересува какво си ял днес и с кого си срещнал, питате ли се? За какво претендирате?

  4. Какви по-различни въпроси би си задал, мила Дарина, човекът с висока читателска култура, умният, неосемдесет годишен човек? Задай някакви, покажи „другата визия“, дай нещо конкретно. Ние, графоманите с блоговете, се интересуваме от всичко.

  5. Като за начало може да се започне с „Аз от каква позиция говоря?“, „Познавам ли достатъчно добре това, за което говоря?“. Аз съм филолог и преводач. Занимавам се с три езика от 17 години и познавам доста добре българската литература, включително това, което излиза в книжен вариант като съвременна българска литература. Имам наблюдения и върху „световния щанд“. Не казвам, че всичко е блестящо, но не бих се осмелила да съдя кой как прекарва свободното си време и да изнасям речи, в които да се тупам в гърдите като символ на безпогрешността и морала. Авторите, които оплювате, са едни от най-модерните ни и най-талантливи автори, даже смея да кажа, на световно ниво. Но ако ги четете през някакъв сайт (ли е, блог ли е), ще обърнете внимание на това, на което и сайта акцентира. И не текстовете, срещу които уж е този сайт, а текстове от автора на сайта изглеждат като просташка пропаганда срещу определени, предварително избрани автори. По-късно ще се върна, за да прочета и други материали, но мисля че не греша. Въпросът ми е, защо ставате още един пример за това как първо се пише и после се мисли, или на много едро, или на много дребно? Интересувате се от всичко, но като ви се разпадне връзката, можете ли да говорите за всичко? Не можете. Търсачките, които прикриват некомпетентността умират. Знанието се оказва фантомно. И аз използвам търсачка, неминуемо. И чекнах създателя на сайта Стоян Вълев. Какво мислите, че намерих? Информация, че го издирват за измами над 50 млнн лева. Е, това ли ви е боецът за кауза?

  6. И още нещо, Диана, стана ми симпатична с блога си. Но знаеш ли какво харесваш наистина? Не можеш да приемеш Тома Марков (наистина горкият човек, с нищо не е виновен в случая), но харесваш Норман Мейлър, който се напива и стреля в жена си като за малко не убива. Това е истина. Не можеш да приемеш езика на Н. Атанасов, Джисова и Чолева, които са изброени тук, но харесваш един от най-екстремните автори. Завиждаш ли им, не мога да разбера?

  7. Не им завиждам, Дарина. Защо не дойде в моя блог да ми кажеш това? Прочете ли какво написах за Норман Мейлър – още второто ми изречение – „Беше ме завладял за кратко, но страстта ми към него бързо угасна.“
    Мисля, че съдиш прибързано за какво говорим тук.

  8. Не аз съдя прибързано, Диана. Не съдя. Питам. Вие издавате присъдите, аз питам защо. Що се отнася до Норман Мейлър и коментара ти – това е разликата, която правя. Приемам един факт за литературен, или не. Правя избор. Аргументирам избора си, но не на базата на слухове и недобросъвестни постановки. Като цяло, за мен биографиите имат голямо значение (първо, защото са любопитни), особено когато се „натрапват“ в текста, но и тогава те са част от него. Позволявам си да коментирам, но не организирам кампании против.
    Харесвам писателя Норман Мейлър и ще продължа да го харесвам, независимо дали е ужасен човек, независимо дали се храни с плъхове, или орхидеи. Това не ме интересува. Ако това ме интересуваше, не бих харесвала почти всички писатели, драматурзи, поети. Не бих чела никога Стриндберг, Оскар Уайлд, или Бегбеде. Животите им помагат да разбера позициите им, но те не ме отказват от четенето, нито ме насърчават да го продължа. Писателите не са лекари, както се опитваше да ни убеди соцреалистическата доктрина. Особено при толкова напреднали болести. Ако не ти харесва нещо, не го чети. Вече никой не задължава. Ако мислиш, че си по-добра, покажи с какво, намери своето място, извоювай го, но с текстове, а не с множене на клюки и псевдокритики. Това е литература, не касапница. Няма нужда да вадиш ножовете.

  9. „лапаш кур“, „изчука ме“, „да си бъркаме в дупките“, „да се наебем насред стаята“ са изрази по подходящи за градска тоалетна, нежели за литературни конкурси.

    Явно само ти и група критици не мислите така. То може и да мислите, но не смеете да си кажете, защото който плаща той поръчва музиката.

    За твое съжаление, явно но за наша радост сега всеки е свободен да си изрази публично мнението. Ние това и правим, колкото и да сме прости и неуки. От невежество, Даринче не можем да проумеем „in maximum: чукането и ебането“, какви възвишени изрази са.

    Прости ми моля те, че се осмелих да критикувам титаните на българската литература – вече няма така да правя и още утре ще си изтрия блога. За какво им е на хората да знаят какво съм ял и какво съм чел вчера. По добре да четат Тома Марков – той поне ще ги научи как да се навеждат.

    А колкото до това че издирвали издателя на Книги-news за измами, айде да не се разсмиваме и да си говориме глупости. Знаеш ли какво означава „издирва се“, да не е за национално издирване? Щото гледам, човека не се е скрил много добре.

    Аз се казвам Пламен Пенчев, гледам мейла ти е някаква прасковка. Кажи ми ти как се казваш, сайт имаш ли, да знаеме кой говори.

  10. Magiosnika Says:

    Казвам се Красимир Симеонов и подкрепям изцяло мнението на Пламен Пенчев и Диана Павлова.
    Чудесно е когато хората не се притесняват да застанат зад имената си в този анонимен свят.

  11. Литературата не е равна на възвишен израз. Съжалявам, но наистина си невеж. Няма думи, които да са забранени.
    Аз се казвам точно така – Дарина. Не съм длъжна да ти давам повече информация, а и си неприятен. Сигурна съм, че ти имаш доста опит в употребата на лексиката, която критикуваш.
    Не си мисли, че звучиш по-малко анонимно. Пламен Пенчев, е и?
    Естествено, че е по-добре да четат Тома Марков. Той е автор на прекрасни поеми. Всеки има право да говори, както и аз. Обаче мнение и знание са различни неща. Ти не критикуваш, а критикарстваш и отдалеч личи, че си малък, невеж и злобен. Но нямам намерение да те развивам.

  12. И я кажи, моето момче, ти чел ли си Виктор Ерофеев и Едуард Лимонов? Чувал ли си „Гъзове и облаци“? Какво ще кажеш за поемата „Вой“ на Гинзбърг?
    Всъщност не ме интересува дали осъзнаваш какъв редактирано [лична обида] си.

  13. Дарина, мислех да приключа дискусията, обаче ти отявлено нападаш и затова ще си довърша мисълта от снощи.
    Мога да приема всякакъв език. Всичко мога да приема и го приемам. Но някои неща съм длъжна да се опитам да променя. Едно от тях е ОБСЕБВАНЕТО на литературата, на българската литература. Умишленото налагане на вкус към точно този вид поезия, като се представя за авангардна и, видите ли, един вид вие, простосмъртните, не я разбирате, затова не можете да я оцените. Съвсем открито ми заявяват, че аз съм непросветената, а те – ерудитите. Същото правиш и ти – не е коректно.
    Нека си пишат Тома Марков и другите в единия край на литературното пространство, щом има читатели и за тях (ето, ти например ги харесваш). Но нека не изтласкват силом всичко друго от полезрението на обикновения български читател и да му заявяват в лицето, че е глупак, необразован, нечел, неразбрал, щом не харесва тяхната литература и изобщо – къде се бута сред Боговете…
    Та нали писателят пише уж за читателя?
    Аз нямам за какво да им завиждам. Нямам болни амбиции да стана известен писател и дори писател на всяка цена. Имам потребност да пиша и пиша. Дали някой ще ме издава, за щастие, не ми е фиксидея да разбера. Търпелива съм. Ще поживеем и ще видим.

  14. Защото, Диана, сравненията, които прави притежателят на този блог, и неговите аргументи, показват точно това – пълно невежество.
    Кажи ми, кой ви пречи да публикувате? Публикувайте! Аз се радвам да чета нови автори и постоянно го правя. Ако имате хубави, силни и новаторски текстове, които тенденциозно ви отказват да публикуват, лично ще се присъединя към вас.
    Но ако нямате хубави текстове, срещу какво протестирате? Какво обсебване на литературата? Отворете електронните литературни сайтове – там се публикуват всякакви автори и не-автори. Има поне 10 книжни периодики, в които можете да публикувате. Винаги можете да издадете и книга, ако имате готова книга. Или да спечелите конкурс, ако преборите останалите стотина участници. Това че някой някъде са го снимали, и то с камера на мобилен телефон, обяснение за какво трябва да е? Утре ще издадеш книга, ще те снимат и ще се появи някой с твърдението, че си направила нещо, което е в противоречие с възгледите му. Какво правиш тогава? Ще спреш да пишеш ли?

  15. @дарина
    За това, че съм невеж си много права, за това, че съм малък, не съм. Мога да те уверя, че тази лексика не я използвам чак толкова – колкото на теб ти се струва.

    Слава богу, че нямаш намерение да ме развиваш, че като гледам как развиват младите автори във вашите среди, чак страх ме хваща. Както горе съм споменал, не ми се мисли на какво е способна таз госпожа на затворени врати, след като виждам какво прави в препълнен ресторант. Явно тези методи на действие ти допадат и на тебе, щом критикуването им те дразни толкова.

    Колкото до „Гъзове и облаци“ не съм ги чел, ще чакам да издадат „Путки с марули“, да им дадат една литературна награда и тогава ще си ги купя.

    Колкото до личните обиди се въздържай поне тук, ако не знаеш мога да редактирам и трия коментари.

  16. Дарина Says:

    Интересна тема отвори за личните обиди. Колко лични обиди е нанесло невежеството ти? Че ти дори не познаваш литературата въобще, не само тази, за която говориш. Обаче не го играеш и обикновен читател. Явно имаш претенции и амбиции, но соцреализмът свърши, така че свободно…
    Ти постваш и аз поствам. Ето един текст, сякаш посветен на теб. Трий го, ако искаш. Пък после си сложи нафталинената червена връзка и напиши ода за човека (въобще), с мото от Максим Горки.
    Ако стихотворението падне преди да си го завършил, направи списък на обвиняемите стихотворения и не забравяй да им изпратиш призовки.

    ТАНЦЪТ НА МАШИНИТЕ ЗА ПИСАНЕ.

    Тома Марков

    Такова вече е времето –
    пишещите машини са изчезнали.
    Пишещи машини вече няма,
    но продължава да има
    МАШИНИ ЗА ПИСАНЕ. Тези машини
    са хора. Хора, които
    имат най-честната позиция в живота,
    защото те са едни от малкото,
    които правят онова,
    за което са направени.
    Аз мога да говоря много за тях. Те
    не говорят, те могат
    само да казват… Затова е добре да
    не бъдеш някой
    сдуханяк, който не отваря книга,
    създадена от машина за писане.
    Нямам нищо против Counter Strike.
    Просто не играя.
    Играта е друга…
    Друга е играта…
    Просто съм научен, че големите мъже
    няма как да си паднат по танците.

  17. Коментара ми е излишен, но ми беше интересно да присъствам на бойното поле.Нямам литературно образование, математик съм, но винаги съм обичала да чета книги и продължавам да обичам. Подкрепям ви Пламен, Диана. Харесва ми, че всеки може да изкаже свободно мнението си. Не смятам, че сте тъпи, невежи и злобни. Не знам защо Дарина обижда при условие, че никой не я напада. За нейно съжаление аз смятам, че тя е невежата.
    И друго всеки сам решава какво да пише в блога си. Щом го четат значи има нужда точно от този формат.

  18. Играта е друга…. Каква?

  19. Георги Says:

    С удоволствие се присъединявам към позицията на Пламен Пенчев, Диана Павлова, Вили.
    Самият факт , че тук е изразил категорично мнението си и яркият български поет Красимир Симеонов не оставя място за съмнение в правилността на позицията на Пенчев и Павлова.

    С уважение: Георги Ангелов

  20. Дарина Says:

    Георги Ангелов, имате хубави стихотворения. Поетиката ви напомня на места поетиката на Сеферис. Използвате и постмодерни техники, срещу които иначе се обявявате против. Но защо се излагате? Няма да останете незабелязан поет, не бойте се! Избрал сте един определен начин на живот – живейте го, придържайте се към него, след като го посочвате като единствено правилен. Към какво се присъединявате? Какъв е този смешен патос? Убийте всички останали, които ви пречат и си отдъхнете сред щурците. После ще можете да напишете продължение „Да, другите поети… Те също ще ми липсват“. Малко скучничко е като останеш сам, но се свиква сигурно. Само не разбирам кого се опитвате да заблудите, че сте аскетичен и смирен, при положение, че се изкушавате да хвърляте камъни.

    Вили, не съм аз невежа. Невеж е непознаващият.

    Не получих доказателства, че известният и неанонимният Пламен Пенчев познава това, за което говори. Към Диана съм по-разбираща, защото в нея има живот.

    Вили, „Играта е друга“ е фразеология. Не е нужно да има бележка под всяка дума. Когато човек спре да търси сам отговорите, умира интелектуално. А между интелекта и духовността, връзката е като между водата и капките в нея.

    Вили, математиката трябва да ви е научила, че има един квадрант, в който две и две не е равно на четири. Поезията е като този квадрант. Не искайте от нея да ви обяснява подробно, както това го правят побратимените „Шок“ и „Книги-Нюз“.

    Най-малкото не можете да се разглежда цял автор през една негова дума. Това е все едно да разглеждате цял град през един прозорец.
    Разбирането започва с желание и никога с предразсъдъци, от които имате твърде много.

    За мен няма нищо противоестествено да сложа книгите на Тома Марков и Георги Ангелов на един рафт, една до друга, въпреки че не искам да познавам лично нито единия, нито другия.

    Бъдете живи и здрави! Това беше всичко от мен. Имам по-съществени разговори за водене.

  21. @дарина
    нещо съвсем си се объркала, моите претенции и амбиции са ти напълно неизвестни, но щом мислиш че съм необикновен читател с писателски наклонности и червена вратовръзка напоена с нафталин
    няма да споря с тебе по тоя въпрос, ще оставя тази задачка-закачка за психоаналитика ти.

    По темата за Тома Марков съм съгласен с nname (който си има две имена за разлика от тебе) – тази Божана Апостолова наистина го направи мъченик. Cлед заснетия видеоклип изразът
    „Просто съм научен, че големите мъже
    няма как да си паднат по танците.“
    не може да не предизвика бурни пристъпи на смях. Или за „големите мъже“ е много характерно да се прегъват в кръста пред пияни похотливи бабички?

    Ето какво ми харесва на мене, но какво ли разбираме ние, невежите. Сигурен съм че няма да вземе литературна награда, но какво да се прави, човека не използва модерната порнографска лексика.

    http://batpep.wordpress.com/2008/06/01/have-to-go/

    ВЕТРОВЕ
    от Георги Едрев

    Със всички в този свят се разплатих.
    Готов съм и за рая, и за ада.
    Каквото се полагаше, изпих.
    Останалото го раздадох.

    Вися сега като разпран хастар
    и ветрове отвсякъде ме веят.
    Безкраен е жестокият кошмар
    баща дете да надживее.

    Пред някого все пак ще се явя –
    дали пред Дявола, или пред Бога –
    да чуя съдбоносните слова:
    “Грешил си – но и страдал много.”

    А ето ти тук едно мое стихотворение, мотото от Максим Горки оставям на тебе да го измислиш, хайде сега вади голямата брадва

    https://scanman.wordpress.com/2008/07/26/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%bc%d0%be%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%d0%b5%d0%b4/

  22. Георги Says:

    Здравейте, Пламене!

    Георги Едрев наистина не използва модерната порнографска лексика.
    Ще го потърся на всяка цена.

    Къде мога да прочета и други Ваши стихове?

  23. Пламене, благодаря ти, че направи толкова много и доброволно се забърка в литературната война, като изрази мнението си за поезията на някои хора.
    Сама можах да се убедя в похватите за удари под кръста на литературната власт. Вероятно са много обиграни в стратегиите и тактиките, особено като се опитват да ни респектират с ерудицията и начетеността си и ни хулят за простичкия ни език. Искам точно тук да кажа, че умишлено говоря с думи прости – винаги и навсякъде – за да не се принизявам до тяхното ниво. Харесвам и твоя начин на изразяване, както и този на Batpep😀
    Надявам се да не си се почувствал унизен и омърсен от досега с тях. Много се надявам.

  24. @Георги
    Всичко което съм писал е било на хвърчащи листа и след време загубено. Не съм имал амбиции да пиша, както Дарина се заблуждава. Това стихотворение успях да възстановя по памет. Благодаря за интереса, щом създава интерес у поет като вас, значи не е съвсем зле.

    @Диана
    Няма защо да ми благодариш. Не мисля, че съм направил кой-знае какво. За мен беше забавно появяването на Дарина (нова прасковка) такъв и е мейла, не се шегувам, не го публикувам целия, защото не е етично.

  25. Георги Says:

    Искрено се надявам да се върнете към писането на стихове. А и всеки автор се развива. Пишете, публикувайте тук или където сметнете за необходимо. Ще Ви четем с радост.

  26. цялата работа олеква само заради споменеването на knigi-news. Никой нормален човек не би се занимавал със Стоян Върев. Щом наричай Райна Маркова „същество с неясен пол“, значи е напълно ясен, хахах.
    Време е да го натикат в Курило.

  27. И освен това не виждате по-далеч от неприличното клипче. А би трябвало.

  28. ето малко от „моралиста“ Стоян Вълев, заклеймяващ „живите“
    http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=353

    същата гняс. мо та мо.

  29. Сергей Петров Says:

    Ех, Бляк, Бляк… Тук се изписаха цял куп дивотии за един почтен човек като Стоян Вълев. Горното интервю на Вълев не доказва нищо и всички го знаем.
    Райна Маркова е слаб автор и мнението й не тежи изобщо. Написаното от Вълев за нея е дори меко. Неясните й глуповати възклицания относно Пенчев и Диана Павлова само разсмиват.
    Бляк, кой си та да пращаш писателите в Курило? Самото ти предложение показва колко сте подлютени на Книги-нюз и следователно в статиите му написаното е истина. Напомняш ми едни свирепи апаратчици от 70-те в една близка нам страна, които затваряха писателите в психиатрии за два реда..
    Не ти ли се струва нагло да спамиш в блог , споменат едва ли не с презрение от тази Маркова? Някой да е отишъл в нейния блог да се обяснява?
    Чуй ме, Бляк или каквото си там, пукотевицата не е спирала от 20 години. Това, че и блогърите се омерзиха от боклуците на такива като Атанасов и Чолева , само е показател за израстването на читателските вкусове. Безметежното одобрение свърши. Явно, не си го разбрал.
    Сега предстои проглеждане с всички произтичащи от това последици.
    Книги-нюз върши достойна и трудна мисия, вече го следват и други.
    Това е само началото, Бляк…

  30. бухахахахахахха Says:

    е, не, това не може да е истина.
    имам чувството че в тая държава служебно са задължили всеки идиот да си направи блог.
    посмях се, време е сега да ви забравя.

  31. Сергей Петров Says:

    И ние ще те забравим, преди да сме те запомнили.

  32. На мен пък едно пиленце ми каза че С. Вълев се опитал да се лензи на Р.М. но тя даже не забелязала опитите му. А може да се дразни от факта, че нея все пак я четат. А и желаят, мдааммм. Защото няма нищо по-естествено от това да се желае красива и фина жена.

  33. Сергей Петров Says:

    Mothnan, ако трябва да сме откровени, защо не измислиш по-добър шантаж от този? Докога всичко ще свързвате, хора, с щения или завист? Защо не сте някак по-умни, защо не можете да предположите, че си говорим за литература, а не за райнината……. „прелест“.
    Издишаш, драги/драга/.
    Ти видя ли снимката й, чете ли „творбите“ й? Кой би ги повторил, освен ако не е заплашен със затвор? Аз например нищо не знаех за нея, преди Вълев да беше обърнал внимание на особата й. Нито един от разказите на Райна Маркова не прочетох докрая. Префърцунена тъпоидална скука.
    Нищо лично към тази Райна, но е наистина изумително нечетивна и безинтересна.
    Една моя позната като видя снимката й в “ Словото“ я нарече „кръстоска между змия и лисица“. Не съм съгласен така да се дефинира никоя жена, но пък ако е истина? Пази Боже…
    Така че не колонка, целият вестник “ Култура“ да списва сама, по-добра няма да стане.
    Слугинажче е. При това семпличко.

  34. Четейки постинга на Стоян Нълев човек не вижда друго освен сексуалните фрустрации на един озлобен от неуспехи простак. Колонката на Райна пък просто няма кого да обслужва, защото тя изобщо не е за литература.

    А защо ли не се учудвам, че една твоя позната е нарекла РМ и т.н. и т.н.
    май наистина са задължили всеки идиот да си отвори блог.

  35. Сергей Петров Says:

    Mothman, Стоян Вълев съм го виждал само на снимка.
    Нищо не знаех за Райна Маркова до неговата статия в Книги- нюз.
    Преди да напиша първия си постинг се запознах отчасти с публикациите й в Литернет и Словото. Днес вече погледнах в Гугъл и не ми се иска да коментирам какви нелицеприятни неща прочетох за нея. Безсмислено е. Отказвам да ги повтарям.
    Който има време и нерви да ги чете и да си прави преценки. Толкова.
    За разлика от други запознати с писаното от Райна Маркова, които се дразнят от нея или направо я иронизират, аз не виждам нищо , достойно за какъвто и да е интерес в четивата й. Средностатистическа бездарност, скрила се под камуфлажа на някакво снобско и пртенциозно одеяние.

    Бъди здрав/а/, mothman, и се усмихвай повече!

  36. @мотман
    Макар, и да не съм съгласен с твърденията на Стоян Вълев в интервюто му не виждам да е използвал цинизми подобни на наградените. Какъв е не знам, не го познавам. Темата ни тук не е кой какъв е, а това, че произведения с отвратителни цинизми получават литературни награди.

    А това, че искаш да затвориш в лудницата човек, за неговото мнение и за това, че е дръзнал да го направи публично говори достатъчно красноречиво за твоята персона. За щастие е отминало времето когато са затваряли инакомислещите в лудница или са им правели лоботомия. Име имаш ли си?

  37. Критериите на Стоян Вълев или на който и да е в тази компания са продуктувани от истерична жажда за публичност. Вълев се опитва да си търси съмишленици сред хора към които средата е несправедлива и жалкото е, че понякога успява. Да си спомним случая Сабоурин. Райна обаче е достатъчно стабилна, за да се нуждае от „подкрепата“ на малограмотници и достатъчно добър автор, за да остане в литературата. Публичността, която има е за завист. Скромна и стабилна. Плюят я виртуални махали като книги нюз и огледалният им образ кон-текст. Искрено ви съжалявам, защото вашето време няма никога да дойде.

  38. Сергей Петров Says:

    Попитаха те , име имаш ли си?

  39. „Мога да завиждам само на Толстой, казва Тома Марков“
    интервю, което не се нуждае от коментар

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-07-24&article=241326

  40. Сергей Петров Says:

    Авторът на “ Лудите кокошки“ си разрешава великодушно да завижда само на Лев Николаевич… Знаете ли, Пламене, има нещо много комично и странно в цялата тази ситуация. В първия момент се смях от сърце, а после си помислих, че нещо страшно трябва да се е случило, за да се завъдят такива особи по нашенско.

    Най – добросъвестно изгледах клипа, където той се поклаща старателно в такта на рапа, покачен върху стол / нали Левчев го беше обявил за „новия Маяковски“/, прочетох де що има в нета от него и се учудих на акъла си да си губя времето с Тома Марков.

    А интервюто му е покъртително инфантилно . Тъжна работа. Накрая завършва така: “ Лошото тепърва предстои.“ Сиреч безмилостното неразбиране от страна на „старите поети“ ще доведе до нови „гонения“ и храбрата група ще понесе нови удари. Но на нея не й пука, защото има всенародна подкрепа от младите. Манипулация от чиста проба.
    Какъв “ стандарт “ е този вестник? Стандарт за кого?

    И накрая нещо по-весело. Никита Нанков в Литернет има трогателни по своя идиотизъм стихове, които доказват, че Вие, Пламене , сте прав. Разгледайте ги, когато имате време.
    Струва си преживяването. Не знам защо Стоян Вълев досега не е писал за него.

    Да не забравя. Беше ми на гости един писател , живеещ в провинцията. Цитира ми своя позната – постмодернистка , която имала приблизително такъв израз:

    “ Не ме ебете! Ям!“ .

    Не пиша името й, защото не знам цитата с точност, а и няма откъде да се види. Крият ги, пущините, книгите си, и в нета ги няма. Но човекът, споделил с мен това „откритие“, заслужава доверие,поне според мен.

    Но, Пламене, знаете ли откъде идва страха ?
    Вие повдигнахте въпроса за цинизмите. Те са айсбергът. Друг ще забележи , че цялото им текстово пространство е съшито от стерилни, снобски, измъчени, маниерни умопостроения и тогава няма какво да ги оправдае. Т. нар. им критерии за добра/ тяхната/ и лоша/ „старомодна“/ литература рухват ,
    „авторитетът“ , особено граденият чрез медии, отива на кино.

    Въпросът е да се развенчае това, което ги легитимира като автори. Горе някой нададе тържествуващ рев: “ Вашето време няма никога да дойде“. Не знае, милият, че матрицата, нагласата, интелектуалният климат, в който пребивават всички от рода на Райна Маркова, Тома Марков и прочие маркоподобни , са мъртвородени . Огромното мнозинство от четящите българи дори не подозират за марковците, каквото и да говорят те самите по медиите. И отпорът започна.

    Наистина, лошото за тях предтои!

  41. Сергей Петров Says:

    Отпорът започна.

    И той ще бъде многостранен и неотстъпчив, уверявам Ви. За появата на Сдружението, чиито представители критикува Стоян Вълев, и за всичко, което нацвъкаха неговите най-видни представители, има много и сложни причини.

    За съжаление, малцина се осмеляват да говорят за тях след смъртта на Хайтов, а и по негово време. Но на тази духовна отрова тепърва блогърите ще обръщат внимание, а и оперативната критика.

    Попълвам колекцията Ви с още едно име. Ани Илков. Какво име, а? Типична проява на така обговаряната от постмодернистите “ мъжкост – женскост“. Чел съм негова книга с цинични изрази.

    Но класацията оглавява безспорно Пламен Антов, автор на забележителния стих:

    Отваряш вулва и мълчиш.

    Има го в Литернет, ако не се лъжа.
    И за него не знам да е писал Стоян Вълев.
    Но може ли всичко да види човекът?

  42. За ваше сведение, „Гъзове и облаци“ е на Иван Методиев – най-брилянтният, ненадминат хайкист. В тази стихосбирка той е събрал не само най-красивото си хайку, ненадминато в българската поезия, но и остро, сатирично хайку, отправено към политическия живот в страната ни.
    –––––––––––
    Откъде си,
    премръзнала птицо,
    та ме гледаш с очите на мама?
    –––––––––––
    Разцъфтяват тополите,
    в Парламента –
    нежен дъх на пръдня.

  43. @ниника
    Не съм имал намерение да обиждам паметта на Иван Методиев. За съжаление, когато лицето с което дискутирахме темата – Дарина (нова прасковка и незнам още как се подвизава там) го посочи некоректно, като автор, който използва цинизми.

    Не съм познавач и ценител на хайку, може би ми липсва подходяща духовност, но си позволявам да цитирам тук едно негово стихотворение, което много ми хареса

    Измерения
    Иван Методиев

    Сред стаята с размери три на три,
    размери на света и на душите,
    дух божи лъкатуши сред мухите
    и паяжината в ъгъла искри.

    Ръжда покрива влажния таван,
    над който може би започва раят,
    хлебарки нейде в ниското блуждаят
    по пътя, от трохите очертан.

    А столът, този странен философ,
    спокойно в тишината наблюдава
    как в плесени и гъби разцъфтява
    наоколо вселенската любов.

  44. […] връзка и с постинга ми за пожара в храсталаците на българския литературен елит който по едно време се превърна в доста разгорещена […]

  45. […] Храсталаците на българския литературен елит горят 603 views заслужава си, поне може да разсмее някого. […]

  46. nai golemia jiv poet e nikolai doinov – nai blizkia priatel na ivan metodiev i georgi rup4ev – zasega toi mnogozna4itelno mal4i

  47. Петър Михайлов Says:

    Стоян Вълев е оригинален писател. Много верни и провокативни статии-студии, има посветени на историческото развитие на родната литература. Сега чета „Български декамерон“ – чудесно книжле, за жалост малко неадекватно разгледана от критиката ни. Разказите му за иневерите пък в известна степен далечно напомнят стилистиката и пластиката на Елин Пелиновите гротески – Пролетна измама, Ветъро, ветъро. Силвия Чолева е водеща в БНР – по програма „Ботев“. Какво да искаме от нея – това я вълнува, това пише. Има някои много добри попадения! Все пак слвд Ваня Петкова трудно можеш да си Лиляна Стефанова. Хубаво е, че след 1989 г. нашите писатели и поети, а и критица, имат творческата свобода. догматизмът е вреден за словото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: