Николай Теллалов

За него научих от Григор Гачев, който някъде в блога си спомена неговата книга Нано, която много му е харесала. От там се поразтърсих и намерих сайта на Николай Теллалов www.drakonche.zavinagi.org На сайта има доста големи откъси от книги, разкази и малко теория. Чрез сайта се свързах с автора, който беше така любезен да ми изпрати книгите, които има в наличност в Испания и то преди да съм му ги платил, което за мен си е жест.

Книгите които имаше и които ми изпрати са: Царска заръка, Пълноземие, Ангели пазители и Нано.

Царска заръка е нещо като фентъзи, на което не съм фен по принцип, но ми беше забавно да почета нещо такова в български вариант. Съдбите на няколко герои между които и една змейска дъщеря се преплитат до известна степен. За съжаление нямаше „Да намериш драконче“, която се явява първата част на „Пълноземие“. В „Пълноземие“ нашият човек търси драконовата дъщеря и негова любима, която е намерил и съответно изгубил в първата  книга.

В процеса на търсенето попада в паралелна реалност, където Германия не е загубила втората световна война, в резултат на което България е велика световна сила, е не без помощта на драконите, разбира се. Николай Таллалов, според има силно развито патриотично чувство и голяма любов към България и българското. В книгата е описана една България, която е може би най-доброто място за живеене на планетата. Справедлива, добре организирана, световен фактор и пълна с порядъчни хора. Една мечта, която има място само в паралелна реалност. На моменти даже се просълзих, да си призная.

Изключително забавен ми беше моментът, когато прочетох за български инжинер, който налагал по главата швейцарец със собственото му куфарче, пълно с пари, защото последният се опитал да го подкупи за да издаде водеща световна технология на български процесор. Е, смехът е малко горчив в случая, защото в нашата реалност и за съжаление българските учени създават  технологии за чужди компании, поради простата причина, че заплатата на учен в БАН покрива само билетите за трамвая с който ходи на работа и вероятно скромен обяд.

Нано – десет на минус девета разглежда едно възможно бъдеще в което нанотехнологиите и изкуствения интелект са вече факт. Теоретичните възможности на нанотехнологиите са масово подценявани, според автора. Както ще видите в книгата хората биха получили почти божествени възможности. Естествено както във всяка област на научната фантастика тук могат да се развият най различни теории. Моето мнение обаче е, че както има един израз бедните само „ще гледат мача отблизо“ и нанотехнологиите няма да ги огреят. То и Николай Теллалов е на подобно мнение.

Ангели пазители е сборник от няколко разказа. Има идеи, които не са нови, но видяни по нов начин. Накратко моето мнение е че книгите на Николай Теллалов си заслужават. Ако не можете да ги намерите по книжарниците или на Славейков пишете му, но бъдете търпеливи, защото рядко си проверява мейла, тъй, като, както си му е обичай, понастоящем живее на място където няма интернет

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: