Православие – кратко въведение и някои факти

Голям процент от населението на България се определят като православни християни, но си нямат и бегла представа какво представлява източното православие. Тук искам накратко да изложа някои интересни факти, без да претендирам за изчерпателност и достоверност.

Нито имам капацитета и знанията, нито намерението да се спирам подробно на догматичната страна на въпроса. Който се интересува може да отиде на www.pravoslavieto.com и да чете до насита.

Българската Православна Църква – съкратено БПЦ, не е съвсем канонична. Доколкото знам по времето на Екзарх Йосиф се е отделила от гръцката такава без нейно съгласие и сега получава специалното миро за помазване на владици със сложни дипломатически криволици. Но като се замисли човек, това би трябвало да е най-малкия проблем. Самта гръцка православна църква е разделена на няколко синода, всеки от които претендира че той е каноничен, а другите не и съответно са лишени от божията благодат, каквото и да означава това.

Календарният въпрос. Папа Григорий незнамсикой номер е сменил църковния каледар, който е правен по поръчка на Юлий Цезар ако не се лъжа и затова се нарича Юлиански със съвременния и на теория по-точен Григориански по поръчка на горепосочения папа. Това създава допълнително объркване в православната църква, която по принцип си е карала по стария календар и си е празнувала рождество на 7 януари. Руската, Сръбската и за Румънската не съм съвсем сигурен църкви все още си празнуват рождество на 7 януари. Възкресение, който е подвижен празник обаче го празнуват заедно, но имат един неизчерпаем повод за канонични спорове.

За да стане православен християнин трябва да се кръсти, но за да остане такъв трябва да се причастява поне три пъти годишно след като е постил и задължително се е изповядал. На теория православният християнин си има личен свещеник и изповедник, на когото казва греховете си и свещеника му ги прощава от името на бога, като може да му наложи и някакво наказание (епитимия) като пости, стотици поклони и четене на църковни текстове примерно.

Така наречените тайнства (наричат се „тайнства“ защото се счита че произтичат тайни невидими процеси) като кръщение, причастие, брак, изповед и други, които не ги помня са безплатни и всеки православен свещеник който откаже да ги извърши заради заплащане следва да бъде отлъчен от църквата.  Теоретично даренията трябва да са доброволни и размерът им според възможностите на енориашите. На какво основание БПЦ е въвела тарифи не мога да знам. В интерес на истината хората, които търсят услугите им влизат в църква само за брак, кръщение на бебе или погребение и на практика не са истински енориаши.

Постите. Православният християнин, освен ако не е болен или по друга уважителна причина е длъжен да пости четири пъти в годината – Петрови, Великденски, Богородични и Рождествени пости, както и всяка сряда и петък от седмицата. Постите се състоят във въздържане от продукти от животински произход, секс, плътски наслади и т.н.

Молитвите. Всеки истински православен християнин трябва да притежава молитвеник, като ежедневно чете утринни, вечерни и всякакви други молитви по най-разнообразни поводи. Най-мързеливите могат да минат с абсолютния минимум от Никейския символ на вярата, Отче наш и 50 псалом, който при протестантите май е 51. Православните си имат превод на библията, който леко се различава от няколкото протестантски издания, като в него има и няколко т. нар. неканонични книги и не признават протестантските преводи за точни.

Покаянието. Всеки православен християнин трябва непрекъснато да се покайва и да страда за волните и неволните прегрешения, които е извършил. Всъщност от православна гледна точка всеки е затънал до гуша в грехове, но дори и да не е пак трябва да се покайва непрекъснато за „първородния грях“, а именно за това, че прадядо му Адам, подведен от жена си е гризкал от забранения райски плод на „познанието на доброто и злото“ каквото и да значи това. Общо взето шансовете на православния християнин да попадне в рая не са никак големи.

Смърт, Митарства и Страшния съд. Тук ми е малко сложна материята, но ще направя неуспешен опит… Когато православният християнин умира е редно да се подкрепи с последно причастие и да се изповяда преди смъртта. Иначе шансовете му да попадне в рая драстично намаляват.

В момента на смъртта около него се събират демони или дяволи (не се бъзикам) а също така идват и ангели, които му служат като водачи и бодигардове срещу демоните. Това са свидетелства от някоя си блажена Теодора и са единствения що-годе “достоверни“ сведения за това какво става с душата след смъртта  (IMHO ROFL) Ангелите повеждат душата на починалия през така наречения процес „митарства“, т.е. преминаването на различни демонски контролни пунктове или митници, мисля 24 на брой, където демони специализирани в различните грехове имат записани всички лоши постъпки на дълги свитъци. Поне по времето на блажена Теодора са ползвали свитъци. Възможно е по-късно да са минали на тефтери, а вече да са ги обзавели и с компютри.

На тези митници демоните реват, ръмжат и крещят срещу уплашената душа и изнасят доказателства за нейната грешност и непригодност, докато ангелите се мъчат да я защитят, често неуспешно. В крайна сметка на някоя от всичките митници душата се проваля на теста, бива грабната от демоните и завлечена в ада, където за цяла вечност се пече на вечен огън, бива ядена от червеи през почивките и общо-взето единственото, което и е позволено да прави е да плаче и да скърца със зъби.

По някое време, когато настане времето на Страшния съд, малко след Второто пришествия душата бива изведена от ада, където се мъчи, делото и се преразглежда набързо, бива публично засрамена и изпратена обратно в ада во веки веков. Общо взето това е. Както е писано „Мнозина са звани, но малцина избрани“ или другояче казано шансът на православният християнин да влезе в рая е равен на този на средно голяма камила да се промъкне през ухото на игла за шиене, но все пак е по-голям от шансовете на всички останали еретици и неверници, които са по малки или равни на нула.

12 Отговора to “Православие – кратко въведение и някои факти”

  1. бе това е нищо, дето го описваш. ти ако ги знаеш мюсюлманите на къв огин се пекат… да не говоря за кришнарите, те ако не искат да се преродят в куче, хлебарка или нещо гнусно какъв зор ги чека…

    яз съм си добре – така или иначе ще горя в геената огнена, поне да се нарадвам на каквото имам да си се радвам🙂

  2. Също така всяка неделя трябва да се ходи на литургия. Разсейването на мислите по време на литургия също е ужасен грях.

  3. @батпеп – да бе сички непослушни пръчове това ни чека, овчиците само се уреждат, ама първо требва да почекат малко

    @жилов – абе грехове да искаш… протестантите в това отношение са по-добре – те са умити, очистени и простени в кръвта на Исус и са гарантирано в рая

  4. Интересни работи си написал. Някои не ги знаех – например задължителните три причестявания годишно и това, че свещеник може да бъде отлъчен от църквата ако откаже тайнство защото не са му платили … Поучително.

    Между другото – останалите три тайнства са елеосвещение, миропомазване (прави се веднъж в живота на човека, веднага след кръщението) и свещенство („процедурата“ при която се става свещеник и епископ).

  5. @георги Всъщност „Правилата на светите апостоли“ е книгата, която определя кое как да става, но на практика според нея например днес не би имало изобщо законно свещенство, поради средновековната практика да се купуват свещеническите постове, което се нарича симония и също би трябвало да води до отлъчване от църквата. Така, на практика законното свещенство е прекъснато защото през цялото средновековие всички са си купували сана и на практика са придобили свещенството си не по правилата. Затова днес тези правила се пренебрегват, защото са много строги.

  6. тва, дет го разпраяш, ми прилича на практиката да ставаш катаджия. даваш некви пари на някой и после си ги избиваш стократно. далаверка си е отсекъде, ако да не е в каноните🙂

  7. Не бе, това се нарича инвестиция – дивиденти. Само, че в България, Африка и Бангладеш за разлика от развитите страни хората инвестират в различни неша. Инвестираш в това да станеш депутат, катаджия или митничар и получаваш дивиденти. В по нормалните държави хората инвестират в пенсионни фондове и както практиката показва – горят. Е какво е по добре – да инвестирал в това да станеш митничар, да си купиш десет апартамента и да ги дадеш под наем или да инвестираш в поредната пирамида и да се окажеш с пръст в устата? А?

    От друга страна българите инвестират повече по кръчми, отколкото в образование и са прави – не е ли по-добре да ходиш всяка седмица на кръчма отколкото да изкараш некое задочно висше образование в нов български и да назначат руса госпойца със силикон и мозък колкото топче за голф вместо тебе. А?

  8. Minimumyt na prichastiyata,koito e dobre da bydat vzeti prez godinata,e chetiri-sled vseki ot chetirite golemi posta.

  9. Димитър М. Says:

    Добре,че е авторът на горната помия да ни отвори очите кое как е.

  10. Димитър М. Says:

    Под авторът имам предвид този образ кръстил се „сканман“, защото явно го е срам от самия себе си и собственото си име.

  11. […] Освен това, православието налага страшно чувство за вина, супер безумно и мрачно е. Постоянно каене и себеобвиняване, вечно самоосъждане за несъществуващи грехове в очакване на митарствата. Говоря от личен опит. https://scanman.wordpress.com/2008/10/25/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8… […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: