Феноменални съвети за оцеляване

Имам книгата SAS – Urban survival но като се замислих, съветите от нея са трудно приложими за Българските условия. За сметка на това мислим да споделим един трик, който ще помогне на вероятно пострадалите от един или друг начин от безумната бюрокрация оцеляващи в България, достойни за медал индивиди, като БатПеп например. Това във връзка с неговата благословия към електроснабдяване или каквито изроди там се наричат.

В случай че се срещнете с малоумен идиот, който отказва да уважи правата ви, накарайте го да го направи във писмена форма и да се подпише.

Това е доказан пенкилер и работи в повечето случаи, защото повечето от идиотите съзнават, че неправомерно отнемат нормални човешки права и самата мисъл да го удостоверят писмено и да понесат евентуалните последствия ги ужасява.

Съответно – при случая на Бат Пеп с киселия чичка би следвало да поиска от него писмен отказ за пускане на тока поради еди какви си причини, да си напише името и да се подпише. Логично е чичката да се ужаси от переспективата да съдят фирмата или да го уволнят и да пусне тока. Логично е служителите на ЧЕЗ или каквито са там да имат начин да разберат дали тока е платен. Нелогично е това, че остават ненаказани.

Другото нещо, което е незаконно в България е вдигането на колите. То става с разпореждане на кмета примерно, но може да се тълкува като кражба на кола или противозаконно отнемане дет се вика. Ако делото се заведе от грамотен адвокат би трябвао да издържи в съда.

Интересното е, че много влезли в затвора, попаднали на хора са си отворили очичките и са обърнали нещата в своя полза. Колко пандизчии осъдиха държавата с Страсбург за нарушаване на човешките им права.

Знам, че е по лесно да се каже, отколкото да се направи, но ги съдете, мамка им. И ги карайте да си слагат безумията на хартия и да се подписват.

2 Отговора to “Феноменални съвети за оцеляване”

  1. я яз атдавна съм се усетил, ама то като нема държава, съд и милиция – що да правиш?

    иде, човеко со се киселата си смрад, у два по нощите, и вика: – покажи ми хартишка да ти пуснем токо.

    яз, понеже съм прос, хартишката я немам. ток ако не пусне – и кампютуро го нема.

    но ти си много прав и ще си взема поука – другия път ще сляза долу при таблото с лист хартия и химикалче, те си пишат и без ток. и ще го накарам киселия чичо (или чичото с киселото) да ми се разпише за отказа. в крайна сметка е важно моите деца да не мръзнат, за неговите не ми дреме.

    или?

    нали?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: