Интервю със Златко Баретата

Гледам, в черновите имам запазено едно интервю със Златко Баретата, на което попаднах благодарение на nname.org

Може да ви се струва странно, но не ме мъчи никаква носталгия и две седмици в родината ми се струват предостатъчно.

Седмица след като стана известно, че една от основните версии за взривовете във военните складове край Челопечене, по които работи прокуратурата,

е за икономически интереси към терена на поделението и че тя ще се проверява най-вече заради данните на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за връзка между него и фирма, изнасяла боеприпаси от поделението, соченият от полицията за наркобос Златомир Иванов – Баретата, даде пространно интервю пред Би Ти Ви. Dnevnik.bg публикува с незначителни съкращения текста на разговора между репортера Миролюба Бенатова и Баретата – бивш спортист и бивш командос от отряда за борба с организираната престъпност. Спрягат ви като човек, ангажиран с взрива в Челопечене… – Никога не съм имал нищо общо с Челопечене и с тази фирма. Фирма „Алма Де“ на сестра ви ли е, ваша ли е, на хора, свързани с вас ли е? – Може да се провери на секундата в АПИС. Значи, Златомир Иванов, тъй като вече е нарицателно име, може за него да се говори само лошо. От това, че аз не обръщам внимание, всеки започва да спекулира с името ми за всичко. Последният случай е този. Вашето име изплува покрай срещата Галеви и Румен Петков, Алексей Петров. Заговори се, че е трябвало да се уговори изкарване на амфетамини за Турция, вие да вкарате хероин с гарант Румен Петков по сделката. – Най-отговорно казвам, че аз никога не съм се виждал с министъра. Аз съм постоянно хвърлян на кучетата. Ако някой има интерес от мен и ме защитава и имам някаква протекция от високо, всеки разумен човек ще прецени, че моето име няма да изплува никъде. Познанството ми с Пламен и с Геле, това няма как да го отрека, тъй като сме били заедно в един отряд… Пламен е човекът, който ме е създал така или иначе като някакъв командос. Аз към него мога само да изпитвам уважение. Тъй като аз съм наркобос, „нормално“ е, след като се виждам с тях, значи трябва да има нещо свързано с наркотици. Нищо друго не мога да измислим, освен бизнес с наркотици. Има ли борба с организираната престъпност в България? – Коя е тая организирана престъпност? Спрягат се едни и същи имена, визирам в това число и себе си като някакъв в тази организирана престъпност. За да се стигне до наистина организирана престъпност, хората, които така или иначе имат някакво влияние върху улицата, трябва да седнат, да си стиснат ръцете, да се разберат, за да има някакъв ред. Виж, организирана престъпност с бели якички съм сигурен, че има. А ролята на държавата къде е в организираната престъпност и в борбата с нея? – Какво значи държавата? Кой е държавата? Ами не знам, ролята на институциите, на службите? – Добре, на кои служби? Ето, вземам пресни примери – зам.-шефът на дирекцията за борба с организираната престъпност (Иван Иванов – бел. ред) арестуван за еди какво си, бивши генерали, отговорни, напускат полицията и почват да се заливат с компромати. Добре, всъщност къде е границата между доброто и лошото? Като си полицай, си полицай. Като си бандит, си бандит. Като си бандит, не можеш да се договаряш с полицаи. Като си полицай, няма да се договаряш с бандити. Можеш да се договориш, но договорката е друго нещо, в смисъл не договорката да предадеш някой, да го прецакаш и полицаят да каже на бандита: „Тебе ще те оставя на мира, дай ми тоя“. Нали, това не е договорка. Договорката – за всички равни правила, но да се знаят. Да има правила, като сгрешиш да си получиш заслуженото. Първо нека всеки да си зададе въпроса какво значи наркобос. Полицията и държавата какво искат? Да няма наркотици на улиците, да ги изчисти? Това значи да махне наркоманите от улицата. Как ще ги изчисти наркоманите от улицата? Нека да ми обясни първо как ще махне наркоманите. Защото, да предположим, че аз съм наркобос и контролирам нещо. Утре мен ме няма, всичко може да се случи и аз да бъда задържан. Значи мен ме няма теоретично, и от утре какво става? Край, оправихме нещата – няма наркотици, няма дилъри, няма наркомани, всичко е мирно и кротко в тая държава и тръгва по мед и масло. Ако предположим, че аз съм наркобос, каква е моята задача? Моята роля би трябвало да е да не се стига до никакви ексцесии на улицата. Да няма претенции от други, които искат да започнат тоя бизнес, защото, ако примерно има някаква структура, която така или иначе продава това нещо, идват т.нар. шанаджии. Моето дълбоко убеждение е, че тези шанаджии така или иначе работят под някаква форма с някой полицай. Той, за да пробие пазара, трябва да пусне нещо по-добро. Като пусне това по-добро, единият вариант е да се стигне до някакви усложнения при потребителя, дори и до смърт. Вторият вариант е, че така или иначе от тези хора, които работят на улицата в момента, усещат, че оборотът им пада. Те трябва да вземат някаква мярка срещу тези, които се бъркат в това нещо. И се започва първо с едни жалби едните срещу другите, след това се минава на нещо по-сериозно – примерно някой решава: „Бе, дай да му сложим една бомба на тоя, за да го спрем или да го уплашим по някакъв начин“. Но бомбата е нещо, което не можеш да контролираш. Най-често от бомбите страдат комшиите. Третият вариант е вече крайният, който е, като няма оправия и като някой има протекции от някой полицай, няма как законно да му въздействаш да се откаже от това нещо… Третият вариант е ясен кой е. Край. Ако има хора, които в мое лице са наркобосове, тяхната роля би трябвало да бъде такава – така и така това се дава на улицата, поне да има някакъв относителен мир на тая улица, да няма бомби, да няма убийства, да няма грабежи, да няма побоища и да няма напрежение на улицата. Знам, че говоря брутално в момента, но това е самата истина в България и в целия свят и ние постоянно заобикаляме и почваме да си говорим някакви пълни глупости кой, какво, защо, тоя е наркобос, тоя е виновен за това. За какво е виновен наркобосът? Така или иначе аз в цялото си развитие като съзнателна личност съм бил грубо казано в силови структури. Аз съм бил спортист, завършил съм Спортно училище „Борба“, после имам военно образование, после съм бил във Враня. Аз не мога да стана счетоводител. Мога да стана преподавател. Да, имам цивилното образование за учител по физическо. Мога да стана учител по физическо. Защо не участвате в някое от тези модерните бизнес сдружения, които подкрепят политически партии? – Ако бъда прям, защото не искам да си плюя в лицето. Искали ли са от тебе подкрепа по време на избори? Примерно да осъществяваш някаква организация? – Не ми се говори на тая тема. Ред да има? – Не. Имал съм възможност, но не съм искал. Аз не съм гласувал никога и няма да гласувам. И знаеш ли защо? Не искам да правя богати хора, които не са заслужили. Държавата в състояние ли е да въведе ред на улицата? – Тя държавата е в състояние всичко да направи. Зависи какво се разбира под ред. Да няма наркотици или да няма наркомани? Или да няма организирана престъпност? Какво се притеснява държавата от тая организирана престъпност? Че някой живее по собствени правила, но тия правила са много строги и ясни и ако всички ги спазват, и ако по тия правила работи и държавата, няма да има проблеми. Ако по тия правила работят и политиците, няма да има проблеми. Там всеки държи на думата си и като отстъпи от думата си, си получава заслуженото. Което е болезнено. – Което е болезнено и обикновено е окончателно. Защо твоето име? – Защо моето име ли? Не съм обвързан с никой. Това е самата истина. Не съм обвързан с политически партии, с олигарси, с висши полицаи. Просто не съм обвързан. Аз съм самостоятелен. Ето, например във Враца сега като бях, където има един господин Данчо Пръча и там хората казват, че Данчо Пръча е част от система, свързана с вас. – Добре, как е свързан? Бил преди с Митьо Очите, но вече не бил. – Сега ще обясня. Значи, създават една легенда, че си наркобос, продаваш хероин и всякакви други наркотици, нормално е тогава, след като Данчо Пръча по оперативни данни е някакъв местен наркобос, ами с кой да работи? Със Златко Баретата естествено. Както сегашния главен секретар, четох едно интервю докато беше шеф на Бургас, пак пълно безумие… Ако някой каже, че Златко Баретата е замесен в престъпния бизнес в Бургас… Ама какво значи това хвърлено така в медиите, в пространството? Какво общо има Златко Баретата с престъпността в Бургас? – Не знам. Твърди се, че застъпвате позициите на Митьо Очите. – Ама, разбираш ли, аз няма как да кажа – твърди се това или да докажа, че не е вярно или че донякъде съм замесен с това нещо. Но, ето къде е проблемът на безотговорните полицаи, които тенденциозно хвърлят нещо, и тъй като вече е удобно и създадено така или иначе, няма нужда да се доразвива нататък, да се влиза в подробности – ама защо, кой, как. По-добре Златомир. Той е виновен за всичко. Всички са при него. Ако няма такава организация, ще стане някакъв страшен хаос. Пак казвам, това говорим теоретично. Има ли хаос в момента по морето примерно? – А, да, примерно, точно, добре че ме подсети с Митьо. Митьо е човек, с който можеш да се разбереш, наистина можеш да се разбереш. Какво стана? Задържаха групата на Митьо, чета проблеми с проститутки, чужди сутеньори, украинци, руснаци. Още повече, нашите полицаи във връзка с чуждите престъпници, какво искат да направят? Това, което направиха чуждите служби – разбиха италианците, дойдоха руснаци, албанци, чеченци. А идват ли вече? – Да се надяваме, че не идват. Мисля, че не идват още. Ще дойдат. Златко Баретата като го заключат тоя супер организатор на организираната престъпност, ще дойдат. Или като го убият. Аз през моя живот не съм получил нищо наготово. И за всичко, каквото съм получил, съм се борил. Така или иначе аз съм борец, завършил съм Спортно „Борба“. Според мен при нашето съвременно общество не се спазва основният закон, според мен (законът – бел. ред ) на джунглата е най-важният – не само, че оцелява най-силният, но все пак ти трябва да се докажеш по някакъв начин със собствени сили и средства. Ставаш определен фактор. Как ставаш фактор? Създаваш партия, лъжеш хората, отиваш в парламента ставаш богат, ставаш вътрешен министър, ставаш министър-председател, ставаш президент. А добре как си станал? Или главен секретар, който размахва пръст, като ти си знаеш как си станал главен секретар. А забравяш откъде си тръгнал. Казваш на другите колко са лоши. Ето, аз искам да съм главен секретар – спортист съм, бил съм в силови структури, бил съм в полицията, имам военно образование. Можеше да ме направят шеф на Генералния щаб. Навсякъде всички силови организации държавни толерират това – за да пробият някъде, те трябва да намерят някой предател. Четеш книги и гледаш филми. Предателят във филмите и в книгите какъв герой е? Положителен или отрицателен? Чувстваш ли се по някакъв начин обречен от това, че виждаш, че наистина твоето име се преекспонира, което обикновено досега, история доказва, че едно такова преекспонирано име в един момент умира? – Ами, донякъде да. В България сигурно всеки е поръчал всеки. И просто е въпрос на време. Човек така се самозалъгва, защото всички, с които се е случило, всеки си казва „С мен няма да се случи, ще имам шанс“. Аз съм черната овца, разбираш ли? Изгодният вариант да си измият ръцете с мене пред ЕС, пред американци и пред всички. Ето го лошия, а вече е там. Ще замина, където си трябва, в затвора… Това е притеснителното. А честно казано, на мен, за да ми измислят, буквално на мен трябва да ми измислят нещо. Трябва да ми хвърлят нещо, трябва да намерят някой кучеядец, който да каже нещо. Това е, друго няма как да стане. Просто затова казвам, колкото и да идват вкъщи, няма какво да намерят, ако не си го носят. Имаш ли много пари? – Достатъчно имам, но много не. Парите, които съм си ги изкарал, съм си ги изкарал с труд, с риск. Имаш три деца. Какво им казваш – какво работи баща им? – Изобщо не говоря на тая тема вкъщи. Големият, според мен, той вече се усеща, защото той е голям, той е на 13 години, но неговата мечта е примерно да стане барета. Това му е мечтата. Не знам. Ето, ти разбираш ли – каквото и да стане, нито се сърдя много, аз няма как да изчистя името си изобщо. И посмъртно, и пожизнено, и както ще да е. Аз ще съм винаги наркобоса, семейството ми ще бъде семейството на наркобоса, синовете ми ще бъдат синовете на наркобоса, майка ми и баща ми ще бъдат родителите на еди кой си, жена ми ще бъде съпругата на… Така че, аз с това нещо, не че съм се примирил, но просто какво да направя? Българинът е такъв, че каквото и да говоря, винаги има едни зевзеци, които ще кажат: „Абе, тоя ще говори колко е така 5 за 4“. Та с две приказки опитвам се да оцелявам по някакъв начин и се опитвам да бъда с топки. Разбираш ли ме, ако можеш да ме разбереш? Много добре. – Да. С цената на всичко се опитвам топките да са ми на мястото.

Advertisements

Един коментар to “Интервю със Златко Баретата”

  1. Да, така е изградил групите си за престъпна дейност,но дали е в същата степен толкова суров и към себе си….Ами ,ако го подведат някои негови ,,ПРИЯТЕЛИ„за да се отърват от някого и той сгреши?Няма беспогрешни хора,човешко е да се греши,но може ли БАРЕТАТА да каже,,ДА,АЗ СГРЕШИХ И ТРЯБВА ДА СИ ПОНЕСА ЗАСЛУЖЕНОТО„. Може ли да върне отнетите животи,защото е поставил ПАРИТЕ над ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ,КОЙТО Е БЕЗЦЕНЕН.,,НЕ УБИВАЙ„Е КАЗАЛ БОГ. За какво говориш,БАРЕТА,кого заблуждаваш. Когато те гледам,не мога да повярвам,че си способен на това.Зад усмихнатата фасада се крие суров човек,който се страхува и от сянката си, но това е опасна комбинация, господа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: