Парижки впечатления

Последното ни пребиваване в Париж за два дни и някои от снимките.  Повече снимки тук

Успяхме да се класираме в приличен хотел – Terass на нормална цена благодарение на ebay. Иначе обичайната тарифа за четиризвезден хотел в Париж е 300-400 евро за нощ, което си е сериозна цена, поне за моите представи.

Хотелът има и чудесен изглед от терасата на покрива, от където могат да се видят Sacre Ceur и Айфеловата кула

Най удобния начин за придвижване е метрото

Десет билета за него струват 11,40 а един 1,60. Един път някакъв клошар се промъкна зад нас без да плати. И ние се видяхме принудени да пробваме този номер, когато се озовахме на станция без каса и само с един останал билет, но предполагам тази практика не е за препоръчване, защото има някакви проверки. Видях една жена да ридае неудържимо заловена от служителите на RATP но ми стана неудобно да я снимам. Щом плачеше така искрено, вероятно има защо.

В метростанциите обикновено има място откъдето може да се повика помощ при нужда. Дали обаче идва някой и за колко време не се наемам да кажа. В метрото като цяло могат да се видят странни индивиди, пияници, клошари и разни типове, които явно се канят да нощуват там. И не е чудно, предвид цените на хотелите…

Този път решихме да посетим Crazy Horse. Не знам дали кабаре е точната дума – червен плюшен салон с миризма на прахоляк и стари мебели, където на чаша шампанско човек може да гледа как десетина мадами с наистина перфектни тела се редуват да танцуват топлес. Не беше лошо, но, ако трябва да избирам предпочитам шоуто на Мулен Руж

От там – нощна разходка по Шанзелизе?! не знам как се пише правилно на нито една азбука:)

Доста секси изглежда тази витрина – какво да говорим… френска му работа детсевика.

Магазинът на Toyota с някакъв прототип от бъдещето.

И Peugeot не искат да останат назад.

Още един тип, който не може да си позволи хотел в момента. Това е третият, който снимах да спи на Шанзелизе – явно никой не ги гони.

На другия ден – Sacre Ceur

Домът на инвалидите

и Асамблеята (мисля, може и да бъркам)

…където имаше протест

Близо до Sacre Ceur има пазарче на картини, където художници рисуват туристите на място или продават картините си.

Сандо даде интересен линк в коментар към предния ми постинг със снимките от Лувъра, където става дума за бруталното отношение на парижани, по конкретно обслужващия персонал към туристите. И на мен ми направи впечатление, че никъде, с малки изключения не са особено любезни. Освен това считат, че всички са длъжни да знаят френски – наистина е приятен език, но какво да правиме ний, бедните заблудени индивиди, които знаем само аривоа, манже и вулеву куше авек муа (благодарение на популярната едно време песен). Изуми ме фактът, че в Лувъра описанията на артефактите и картините са само и изключително на френски. Келнерите третират туристите като ненужно зло, а израженията им, когато благодарение на безобразното им държание (и безумните цени от 6 евро за едно кафе) не получат бакшиш са способни да причинят уплах на някой с по-слаби нерви. Най-много страдали японците, на които грубото отношение причинявало „културен“, или по-скоро „некултурен шок“. Наратко парижаните, по примера на Марчинко, третират всички еднакво – като боклуци:)

Тук съм снимал един японец, на чието лице започва да личи „некултурния шок“ и той се мъчи да го подтисне с правенето на безброй снимки:)

Опитах се да снимам една много намръщена сервитьорка, но тя, като ме видя, се закикоти неудържимо. Фактът, че я снимах,  обаче не ни помогна да получим омлета за по-малко от час. Забележете отчаяната физиономия на клиента попаднал в кадър:)

10 Отговора to “Парижки впечатления”

  1. Демонстрацията на снимките ти е по повод затварянето на един завод – Сарко беше обещал, че ще го спаси, обаче… Но във Франция демонстрациите са част от традицията.

    Въпреки всички недостатъци Париж си остава най-посещаваният град в света и туристите търпят мълчаливо мъки и неволи, защото тук наистина има какво да се види.
    А останалото е местен фолклор :-))))
    Освен това мен лично арогантността на парижаните не ме впечатлява особено… През юношеските си години в Перник съм виждал къде-къде по изострени социални отношения :-))))))

  2. Много полиция, много нещо бяха събрали. Но вчера в Страсбург работата стана дебела!

    Ако можех да си го позволя, бих останал известно време в Париж. Наистина е изключителен град със специална атмосфера. Но не бих живял там постоянно. Просто съм отвикнал от стреса в града. Лятото работя на Майорка и то не в Палма, а на другия, по-слабо урбанизиран край на острова, в Cala Rajada а зимата в Knokke-Heist, близо до Brugge, което не може да се нарече точно град в буквалния смисъл на думата. И двете места са спокойни малки градчета близо до морето.

    Донякъде разбирам парижани и тяхното отношение – тълпите туристи наистина са прекалено много и местните по никакъв начин не са заплашени от липса на клиенти. От друга страна си представям стреса в който живеят при един натоварен режим, задръствания и високи цени.

    Иначе ние, българите не сме заплашени от „некултурния шок“:) може да се каже, че сме тренирани в това отношение.

  3. Еха, мн. изчерпателно и разнородно!🙂

  4. много добре и точно предадена атмосфера, за което поклон доземи.

    (казвам го от моя личен и скромен опит, цели 4-5 часа пребиваване в Париж🙂 )

    нЕкой ден може пък батето да ме заведе на разходка до там, знам ли:-/:mrgreen:

  5. @uzumaki
    ако не се бъзикаш🙂

    @микиблу
    надувай му главата на батето или вземи в свои ръце организацията и планирането. Ако мога ще помогна със съвет какво, къде, как. Не че съм спец де… можеш да питаш и Сандолино предполагам.

  6. аре са, „надувай му на батето“…

    вода ли ш си подливаме, а?

    • @батпеп
      Ааа, немой така. Ние с тебе моеме само рекия да си подливаме. Или бира ако е по-жега. Оно малко разнообразие у културнио живот не пречи. Само ейсидиси де може, детсевика:)
      @Георги Фурнаджиев
      Даже сега не се дупчат ами са някакви малки картончета с магнитна лента, които се мушкат в някакъв процеп. Иначе за българския си прав. Имам един познат, който го спрели в Германия, вероятно за превишена скорост и взели нещо да му бърборят на немски, а той им казал, че не разбира. Тогава те му рекли:
      „Ду ю спик инглиш?“
      Той им отговаря: „Инглиш-литъл“
      Немците: „Дъра-дъра-дъра спийд лимит дъра?“
      Той гордо: „Джърмани – но лимит!“
      Немските полицаи го гледали замислено няколко секунди, след което му върнали документите с думите: „Дъра-дъра-бъра-дъра“
      И така езиковата бариера преградила пътя на съвременното Гестапо;)

  7. Баси, метрото е поскъпнало – помня го като беше евро и трийсе и съответно девет и нещо за десет билета. Инфлация …

    Проверките си ги има, начи хубаво, че преди време ми се случи след едно колебание да си дупча ли билет или да не си дупча и хубаво, че продупчих. Да, да – има го по селските гари в предградията. Машинката е вътре в гаричката, а не на входа. Съответно и контрольори след две спирки😉 Тогава разбира се не знаех системата де, не, че съм искал да пътувам гратис.

    Иначе майката му е българския. Като ти вдигнат кръвното с номера да се правят (да, точно „да се правят“ – хванах ги), че не разбират английски минаваш на български. И стой та гледай отношение … е, аз все пак бях и сто кила де🙂

    Как ти се стори гледката на излизане от Sacre Coer?

  8. Е и едно време бяха така де … с магнитна лента … ма аз нали съм от село не измислих по-хубава кратичка дума.🙂 Сега се сещам – метрото ми беше луд късмет. Освен, че на оная селска гаричка маркирах влака закъсня достатъчно за да се реша да маркирам билета и не ме глобиха, първото пътуване успях да изляза все пак от гарата. Каца моя милост на летището в осем вечерта, купува билет за Париж и тръгва. Пази си билета неизмачкан ей тъй, за сувенир щото му е първия. Пристига на предпоследната спирка в града и кво да види – за да излезе трябва да го пъхне в процепче, също като на влизане. Рядко се срещаше но все пак го има. Вервай ми, доста народ съм виждал точно на това място да пъха билета сто пъти, щото онова чудо не му го приема. А в девет и половина вечерта без хотел би било тръпка😉

    Поуката – пази си билетчето🙂

    Не ми каза за гледката на излизане от Sacre Coer🙂

  9. Sacre Coer е разположена на високо и заради това като се излезе от там се вижда голяма част от Париж, гледката е хубава. Според мен от кулата Монпарнас или от Айфеловата кула гледката е по-впечатляваща. Имам малко снимки останали, ще взема да ги кача в един албум. Мисля, че направих и няколко на излизане от Sacre Ceur, но нещо не мога да ги намеря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: