Стандарт на живот

Не си въобгазявай, Марчинко, защото когато си въобгазяваш правиш и мене и себе си на гъз.

Старшина Ев Барет

Аз пък си въобгъзявам, че ако се върна в България, в София по точно, и остана да живея там ще съм в състояние да изкарвам повече пари отколкото тук, на Майорка, където работя на нощна рецепция на хотел.

Някои от нещата, които ме спират да направя тази крачка са:

Въздух.

Много важно нещо, макар, че повечето хора не му обръщат внимание. В София нама чист въздух за дишане. Смогът вече се е качил над Драгалевци, където ми е бърлогата. Когато пък съм в центъра през деня, започвам да се задушавам след около три часа, при условие че нямам астма или други темподобни. Може би е въпрос на тренингкакто алпинистите, които се адаптират бавно за големи височини, за да може тялото им да произведе повече червени кръвни телца. Според мен всеки софиянец може да се качи на Еверест без адаптация и даже ще пее по пътя щото няма да има изгорели автомобилни газове, които да го тровят допълнително.

Задръстване.

Цяла София, през целия ден е едно голямо задръстване. От Драгалевци до центъраедин час. Задръстването почва два километра преди околовръстния пътако искаш, пътувай с моторетка и поеми риска да те сгазят като гол охлюв, а ако оживееш да станеш почерен от коминочистач и да ти откраднат мотора/скутера в момента, в който го оставиш без надзор..

Цените. Цените в България отдавна вече не са толкова ниски, колкото някои хора си въобразяват. Качеството, отдруга страна, обаче съвсем не е високо. Съвсем скоро се шашнах от обяда на Про 01 и цената, която е платил за него. Мога да си купя буркан с пиперки и пилешка пържола за половината от цената. Тук в супера едно охладено пиле 1,3 кг струва 2.99 евро, а едно обилно обедно меню от три ястия с водата и виното е от седем до девет евро.

Стрес.

Стресът е навсякъде и всички са стресирани. Отдавна съм забелязал, че когато например влезеш в стая с напрегнати хораскоро и тебе те обзема напрежение, и то без причина. Стресът е заразен. В България, или поне вСофия е повсевместен, поне през деня. Можеш да откачиш от нерви без да има видима причина.

Море.

За съжаление в близост до София няма море, а това, в близост до Варна и Бургас, не стига че е на 450 километра, а и са успяли да го застроят до дупка и да го напълнят с фекални маси.

Медицинско обслужване.

Ще го събера в едно изречение. „Недай си боже да става нужда да ходиш на лекар.“ И испанците в това отношениене са цвете за мирисане но България няма европрейски аналог в медицинското (не)обслужване.

Затова найвероятно ще си остана далеч от родната действителност, макар и да е нещо като съвременната страна нанеограничените възможности.

Advertisements

Един коментар to “Стандарт на живот”

  1. абе стой си на Майорка, ако се пообрят нещата ще се чуе

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: