Бодибординг или аз нормален ли съм?

На моята преклонна възраст от 36 лазарника не съм пораснал на акъл. Имам чувстяото че съм някъв тийнейджър,само дето опаковката ми поддава и вече не е като да не прискърцва и подпуква. Всяка травма трае дълго и боли повече детсевика. Иначе дай ми на мене глупости от сякакъв вид.

Както вече стана ясно любимото ми хоби е кайтсърфинга, но все пак за да го практикувам трябва да карам едни 40-50 километра и найважното, трябва да има вятър, което не винаги се случва. Проблем ми е, че когато отида на плаж след 15 минути започвам да откачам, ако не се занимавам с нищо. Преди известно време, на плажа, след като измина времето ми на търпимост се мъчих да хвана някоя и друга вълна на надуваем дюшекпредполагам, че е било доста забавна гледка. Тогава си казах.. бе кви са тия деца с тия малки бордове дет се лъзгат по вълните. И ето,че след кратко търсене из нета съм собственик на найевтиния бодиборд Tribord 46 инчамчикак за нежното ми, но за сметка на това тежко тяло?! Плавници и чорапи от неопрен завършват аутфита детсевика. Може да се каже, че това е едно отнайевтините водни хобита. Тотал 80 евро.

Дебна момента да се появи северен вятър и да има вълни на плажа в Cala Mesquida. Вълните са се появили и вмомента на пристигнето ми има червен флаг. Централната част на плажа е заградена с въже и не е препоръчително да се влиза там, защото се е образувало силно течение от оттичащите се от залива вълни.

Слагането на чорапите и плавниците е смешна гледка, имайки предвид, че обикновено се прави във водата насред вълните, за да няма пясък между пръстите, нали такаОсобено аз, вероятно съм бил супер забавна гледка, търкаляйки се в прибоя, в отчаяни опити да си нахлузя чорапите и плавниците. Дъската се закача с осигурителна линия подобна на разтеглив телефонен кабел под бицепсаВлизам и полекаполека навътре така, но все пак внимавам да не излизам от безопасната зона. При първата сесия успявам да хвана три вълнидъската се пързаля върху предната част на вълната и се тресе доста, докато аз изпълнявайкиПолегнала е Тодоркана нея виря краци и се мъча да се задържа, та да не станеме за резил, както обикновено. Струва си. Определено си струва, за дните в които няма вятър, но за сметка на това има вълни или просто не ми се ходи далече, или имам помалко време за глупости.

Излизам, сърбам фанта и си почивам, докато гледам какво става наоколо. Късния следобяд вълните се засилват.Спасителите вадят с въже някакъв чичка, който е надценил способностите си и се мисли за бяла акула. Идват все повече сърфъри и бодибордъри и влизат без никакви притеснения в опасната част. След тях решавам и аз барабар Петко с мъжете ивлизам в централната зона с големите вълни, големи поне за мене, като за първи път, иначе по метър и половинаПрекарвам там повечеот час, като успявам да хвана още две вълни. Когато излизам установявам, че краката ми поддават от умора исмешно се катурвам на излизане.

Много съм доволен. На следващия ден имам мускулна треска почти навсякъде. Не съм очаквал, че бодибординга толкова натоварва мускулатурата. Единственото което ме притеснява е, че на 36 лазарника още не съм пораснал име влекат предимно глупости. Успокоявам се с мисълта, че все е подобре за душата и тялото, отколкото да изгледам цял футболен мач и то без алкохол (опази господи!)

12 Отговора to “Бодибординг или аз нормален ли съм?”

  1. споко и аз съм така – влекато ме глупости гаче съм на петнайсе

    на тъз дъска не моеш ме качи де

  2. Що бе? Ти си тигър, кат те гледам, не би трябвало нещо да те спира, освен липсата на вълни. За тебе, обаче кайтсърф, когато задуха вятър има да цепиш Дунава до Румъния и обратно.

  3. просто не моа да плувам…

  4. Аз да не би да мога? Има жилетки за тая работа😀

  5. бе не ме влекат такива спортове

    виж, подводния лов е супер

  6. питай ме дали нямам харпун, шнорхел, очила и плавници в гаража😀

  7. Ако още веднъш наречеш 36 преклонна възраст, че те фрасна с опакото и наистина че те БОли дълго … Аааааааааааааааааа …
    😛

  8. Добре, де – мисъндърстендинг детсевика – имам предвид преклонна за баш такива глупости

  9. Аз съм на 39.Нямам подходящ гьол наблизо…Иначе се забърквам много в такива разни.бънджи,пара и делтапланери,метал дискотеки,разярени тъщи…абе привличам си ги,неприятностите.
    Да си изплача болката.В събота бях на „концерт“.Неизвестна група,наборчета,другарчета по чашка.Квартално клубче.От тези,дето основното публика-гаджетата на музикантите.
    Наскоро някой ми каза,че почне ли да ти се струва прекалено слна музиката,значи остаряваш…
    Е,може да остарявам,ама отказвам да порастна!!!!!!

    • Аз никога не съм си падал по силната музика, защото после ми звънят ушите по цяла нощ. Иначе си падам по средно екстремни работи и също отказвам да порастна. Лошото е че травмите вече не минават както преди.

  10. Да де,ама с възрастта ставаме някак по-предпазливи,по-интелигентно ги правим дивотиите,и не се контузваме толкова често.Което компенсира донякъде.А и травмата си е споменче от едно преживяване;и като трае по-дълго,направо си е едно малко плюсче,детсевика.

    • хехе, според мен ключовата дума е „донякъде“, а колкото до плюсчето, ако ти пречи на движенията почва да се превръща в „минусче“ ама нема как – това е положението детсевика…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: