Ти мене уважаваш ли ме или не ме уважаваш

Така си чета тука из интернета разни неща и нещеш ли попадам на форума на daobg

Там чета за  японски бойни изкуства. Наистина голям срам е, че има отделна тема на форума  за айкидо, докато джудо е някаква си подтема.

Като и де, несправедливостите на този свят няма да свършат с това, особено като се има предвид любовта на нашият народ към чудесата и мистичното. Но да се върна на темата за бойните изкуства. Там попаднах на кратък постинг който ме накара да избухна в смях и да го копирам тутакси тетука те:

„Аз узрях за тая работа с върховните техники на Айкидо (които са много готини, но твърде бавни за съжаление) още през 1975 г., когато един боксьор дойде в залата и ни разби илюзиите и романтичните представи за бойните изкуства“

и по надолу четем коментар от IYI Khan Tangra (очевидно също кукумицин)

„Този „як двуметров американски офицер, който се возел без билет в първа класа“ е Charles Parry, англичанин, роден в Калкута. Бил е учител по английски език в Япония през по-голямата част от живота си. Умира и е погребан там. Возел се е първа класа с редовен билет, но му се е видяло съмнително опърпания, дребен Сокаку, да има билет за първа класа и е поискал кондуктура да го провери. Обиден, Сокаку завлича някак си Parry между вагоните. Не е ясно, какво и как са си общували, но това е първият чуждестранен ученик на Сокаку. Някъде се споменаваше, че Parry е съдействал някакъв ученик на Такеда да отиде в САЩ, но това е неясно.

Случката с убитите строителни работници е също леко променена. Бройката на убитите е със сигурност под 20. В биографията на Сокаку, написана от синът му Токимуне, се казва, че работниците били над 300, битката продължила 6 часа, а Сокаку бил обявен за неунищожим от лекарите, които му спасили живота, тъй като имал 30 рани по тялото си. Други детайли не се споменават. От различен източник съм чел, че след като Сокаку нарязал с меча си доста хора, около десеттина, работниците го били свалили на земята и го довършвали с каквото имат подръка, когато познат на Сокаку местен именит жител го забелязва и се намесва, спасявайки го от сигурна смърт, тъй като Сокаку вече отдавна не е бил в съзнание, ритан и блъскан от побеснелите работници. Прекарва седмици в реанимацията и оживява за почуда на лекарите. След като прескача трапа, много бързо се възстановява.
За мен беше много интересно да науча, че Сокаку е бил известно време член на циркова група акробати, като неговият номер е бил каране на велосипед с едно келело върху опънато въже. С групата бил обиколил доста места из Япония.
И после иди им вярвай на жълтите …

То като оня виц за компотите.
Ама не били компоти а кюлоти, и не ги внасяли ами ги изнасяли … и тн.

Убитите не били 10, а 300
И накрая, не работниците го биели, ами той ги бил … и тн.

Само се чудя защо някои хора се фанатизират, и като чуят приказки от жълт, все едно че манна небесна се снася …“

край на цитата. Супер забавно – чудя се след като японците имат такива легендарни бойци защо въпроснте супермени не са оставили ученици да се справят на ринга с хора като Емелианенко. Е, трябва да им се признае, че в леките категории имат попадения, но… надявам се че ме разбирате какво искам да кажа.

Advertisements

Един коментар to “Ти мене уважаваш ли ме или не ме уважаваш”

  1. Аре ся … ти за реклама не си ли чувал? 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: