От най-добрите сред добрите „Шопски летопис“

Книгата е написана от Дани Чакалова, дългогодишна приятелка на майка ми. Доколкото си спомням така съм се заливал от смях само на книгите на Тери Пратчет, Швейк, Удхаус, Джером Джером и Червения змей. За други така смешни заглавия в момента не се сещам.

Дани Чакалова е дългогодишна и уважаван ажителка на Драгалевци. Доколкото знам е преводачка с немски, докато покойният и съпруг беше с английски. Междувпрочем той има издадена друга книга „Офицер за свръзка“ където описва събитията по време на девтосептемврийския преврат, когато е бил преводач на американските представители в България, както и много добри учебници по английски език, но това е друга тема.

Оказва се че Дани Чакалова си е записала доста истории и разговори с местните шопи, като е запазила израза и диалекта и не е спестила по-пиперливите изрази. Като се разтърсих се оказа, че книгата е изчерпана по интернет книжарниците, била е на цена от 5,95 хехе. Ако няма да се издава отново може да и поискам разрешение да я сканирам и да я кача в читанката, защото това е, по мое мнение невероятно ценна книга. Дори е илюстрирана от Борис Димовски.

Намерих един разказ публикуван със съкращения от стършел.

Раздумки по пътя

Предлагаме ви откъс от “Шопски летопис”, една необикновена книга с автентични и неукрасени разкази на жителите на голямо софийско село в подножието на Витоша. Историите са събирани в продължение на години от една търпелива и умна жена, успяла да накара “дървените шопи” да я допуснат в своя вътрешен свят и така запазила гласовете на “чудаците”, които разказват за възходите и паденията на епохата. Приятно четене!

“Ламаре, Ламаре, Ламаре,
провикна се нашто магаре
– и двамата нямаме муза,
а ето, сал ти си в Съюза”…

Дружески шарж от апокрифен автор в началото на 60-те години

Я глей, маренскио рейс па го отнема! Я чекам вечем час и кусур, досъга да съм стигнал у град и да съм забравил, ега ти мамата шафиорска! Он ич нема и да дойде, ами току давай да одиме пеши, колко му е до трамвайо!… И лаф че ни се отвори по-така, па и по че представлиава, оти ти знаеш – я млоого оважавам учените ора. Покрай бае Лальо – Бог да го прости – те така свикнах да се мешам сос по-таквиа човеци … и съга толко ми е жал за него, ама толко, ти каем – нема как да йе повечем!

Те на, и къштата му запусте. Видиш ли как съм ковнал дъски воз кепенците – да не влазаа айдуци, оти кой други че се погрижи: сино му дека йе, ич не знаем, черка му и она нема да дотръчи от Англиа, венчанието му има коджа време откай се помина… он, сиромашкио, те така као когай се смали и почна по-честечко да иде у кръчмата на раздумка. Ти го знаеш де, он и преди да му се пресели венчанието на воньо свет – мине се, не мине ден, че се облачи као скийор, че метне ските нарамо и с раницата се дигне, да до средсело у кръчмата: облегне ските току до вратата, па влезне, че поздрави сите, що сме наседале, седне и он – па почва голем лаф, голем лаф, ти каем, и кротко пиенье…

… А и шо майтап знаеше да носи – здраве му кажи… еле когай го направиа герой на социалистическио труд – умрееме си от смех, оти да го беа направиле герой на социалистическото пиенье – некак по-иде, ама на трудо – голем майтап падна, че знаеш. А он садe си трае и се подсмихнува и черпава за наградата.

.. Те таков си беше бае Лальо, алал му вера и да му йе светла памет… Скроен нашироко човек, нема що… Та на, не съм и мислил, оти сос бае Лальо за малкочка чееме да си развалиме сношениата – и то за ништо ти работа. Бееме у кръчмата и бае Лальо извади едни книжлета, па фана да ги надписува и да ни ги раздава на сите, дека бееме седнале да ни черпава. Негови си работи били, излезнали отпечатани, та: “Да знаете шо сам писал – дума – т’ва е нешто као иубилей”.

Па я као човек рекох да прочетим шо е писал, зер толку годин сме приателе… И зачетох … Ти виде ли го книжлето? Не си ли? Немой ич да го четиш! Млоого измъчителна работа, ти каем! Леле божичко! Ни ти да го разбереш као човек, ни ти ништо… ужким сите думи ги знаеш, а нищо ти не остае у главата маренска, као го четиш. Глей, я малкочка запомних, оти беше за селото. Почва те така: ега си го припомним: “У наше село момите друсаа бутове, подир тех одаа ергени сос гашти пълни сос желаниа…” Мислим си, кроим го така, па онака – не иде. Имаше и едно друго за една крава. Чекай, шо беше… Аха, сетих се: “Че пролетта дошла е, това личи в дълбоките очи на кравите и на безкрая”… Ти ми кажи: кой читав човек че се дзвери у очите на стоката, та да разбере запролетило ли се йе или не йе… Я мислим, требе да се йе обръкал, он йе ужким селски човек от Балкано, ама не вервам бъш тамока човеците да са толко улави, за шопьето ръка у огино че турам, оти нема кой да йе толко гламав.

Па имаше и други писани – за некаков фараон ли, шо ли, дека се разождал по чеели из музео… море я от селските му работи се одзверих, а от ониа вечем ич и не отбирам, та едва ги изчетох от оважение към бае Лальо. Ама као каза оти чело да има и друго книжле, я се не стрпех и му казах: “Бае Лальо – думам, – брат да си ми, немой да ми подариш йоше едно книжле. Я таков зор видех – думам – додека прочетим онова, дека ми го беше надписал, а те т’ва нема да моем, така де, млого измъчителна работа излезна…”

Видох, оти му прикриве, па послем май му попремина. А менека остана нешто да ме чегрта под лъжичката… И когай умре, па се сетих за таа работа, та на деветини когай са му изнасале – бем ли изнасале ли са, не са ли, бем ли го шо са работиле у град, ама я идох на гробо на тата, палнах свештица, та прелех гробо и думам: “Бае Лальо – думам, – ако нешто съм погрешил додека беше жив, немой да ми се лиутиш. Я си те оважавам и досъга, за менека тизе си млого арен човек, ако да не си вечем на тоа свет.”

И си пинах шишето, па коа ми стана едно блааго на душата, као когай и он беше те бъш до менека. Тебе лъжа, мене истина, казвам ти. Бог да го прости, йоше не моеме да го прежалиме сите, дека му бееме дружина у крчмата, ея!…

Из книгата “Шопски летопис”
от Дани Чакалова,
издателска къща “ЕМАС” – София 2000 г.
Откъса публикуваме с известни съкращения, но със запазен правопис.

Един коментар to “От най-добрите сред добрите „Шопски летопис“”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: