Паралелни светове

През една спокойна лятна нощ, малко след като Тюлен 6 видя сметката на Обамката, Сотир Дудов стоеше пред крайбрежния испански хотел в който работеше и замислено си бъркаше в носа. Всъщност замислен е силна дума, защото в момента не мислеше за нищо, а просто се пулеше в празното пространство и в почти медитативно състояние изчопваше вражески обекти от косматите си ноздри. Като привърши процедурата реши да си запали цигара и речено-сторено, но скоро усети как нещо шумно сумти и димът на цигарата призрачно изчезва някъде около лявото му рамо. Сотир се облещи с удивление и поднесе димящата цигара към загадъчното пространство, където димът изчезваше. Сумтенето се усили а огънчето засвети по-силно.

Трябва да се поясни, че Сотир не беше религиозен, а по скоро се причисляваше към агностиците, но не се замисляше особено над подобни неразрешими, според него проблеми. В редките случаи, когато го мъчеха интелектуални пориви предпочиташе да реши някое лесно судоку и това задоволяваше интелектуалните му търсения доста задоволително. Имаше приятел, който беше запален по фокусите и макар, че беше доста некадърен в ръцете, му беше ясно, че монети от две евро не се появяват от нищото, иначе отдавна нямаше да ги приемат в автоматите за безалкохолни напитки.

Както и да го погледнеш, обаче странното сумтене на невидимо същество, което най-безцеремонно ти пуши на аванта от цигарата беше озадачаващо до известна степен. – Доста му се пуши май, – помисли си Сотир и тутакси в главата му прозвуча приглушен чудовищен рев „Иеаххх“. Сотир се стресна доста и трескаво се помъчи да си спомни какво беше пил същия ден на обяд. Същевременно с трепереща ръка си извади цигарите, отвори кутията и я протегна в мрака. То не беше точно мрак, защото светеха доста лампи наоколо, имаше и фонтанче, но на Сотир му беше доста притъмняло от изумление и страх. Замъчиха го съмнения, че центровката почва да му бяга доста сериозно. Съмненията му се усилиха, когато чу същия гробовен рев „Уеййт а момент, концентреейтинх“ след което цигарите му изхвърчаха от почти пълната кутия, строиха се в хармонично снопче, възпламениха се и след чудовищно засмукване догоряха за броени секунди до фасовете, след което въпросните фасове угаснаха и се посипаха по земята.

Закъсах го, с пълно право си помисли Сотир. После си спомни старата мъдрост, че дори и да чуваш гласове всичко е наред, докато не почнеш да си говориш с тях и веднага след това си помисли, какво ли е това? Последва незабавен отговор в главата му. „Оовъърмаайнд“. Сотир тутакси се препоти и си спомни лаф от стар американски филм: „Не е важно къде си, важното е, че си там.“ Хееел йеееах“ чу в главата си и се отчая напълно.

Advertisements

Един коментар to “Паралелни светове”

  1. […] Паралелни свето&… чрез Седим и мислим… от scanman на 11-11-21 […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: