Модерно или старомодно е пъклото?

Вечерта Швейк и фелдкуратът бяха посетени от набожния фелдкурат, когото тая сутрин също като тях бяха поканили да служи литургия на пионерите. Той беше голям фанатик, който искаше да приобщи всекиго към бога. Когато бил учител по закон божи, развивал религиозното чувство в децата чрез плесници и във връзка с това от време на време в различни списания били помествани бележки по негов адрес, озаглавявани: „Грубиянин учител по закон божи“, „Учител по закон божи, който удря плесници“. Той бе убеден, че детето най-добре може да усвои катехизиса с помощта на бастунената система.

Той накуцваше с единия си крак, последица от срещата му с бащата на един ученик, когото учителят по закон божи напляскал поради известни съмнения у него по отношение на светата Троица. Затова ученикът получил три плесника. Един заради бога-отца, втори заради бог-син и трети — заради светия дух.

Днес той беше дошъл, за да вкара в правия път колегата си Кац и да поговори с него от душа. Разговора той започна със следната забележка:

— Чудно, у вас никъде не виждам разпятието. Вие къде четете бревиария[2]? Нито една икона не краси стените на вашето жилище. Какво е това над леглото ви?

Кац се усмихна.

— Това е „Сузана в банята“, а голата жена под нея е една стара моя позната. Онова пък отдясно е произведение на японското изкуство, на което е изобразен сексуалният акт на гейша и стар японски самурай. Нещо много оригинално, нали? Бревиарият ми е в кухнята. Швейк, донесете го и го отворете на страница трета.

Швейк излезе и от кухнята се чу трикратно звукът, който обикновено се произвежда при отпушване на бутилка вино.

Когато на масата се появиха три бутилки, набожният курат беше съкрушен.

— Това е леко, литургично вино, колега — рече Кац, — много добро качество, ризлинк[3]. По вкус напомня мозелското.

— Няма да пия — вироглаво заяви набожният курат, — аз съм дошъл при вас да си поговорим от душа.

— Ще ви пресъхне гърлото, колега — рече Кац, — пийнете и аз ви слушам, аз съм твърде толерантен и съм способен да изслушвам и противни на моите възгледи.

Набожният курат отпи малко и опули очи.

— Дяволски хубаво вино, колега, какво ще кажете?

Фанатикът отговори твърдо:

— Забелязвам, че вие ругаете.

— Навик — отговори Кац, — понякога се улавям даже и в богохулство. Швейк, налейте на господин курата. Мога да ви уверя, че казвам също Himmelherrgott, Krucifix и sacra[4]. Аз мисля, че след като прослужите във войската колкото мене, и вие ще свикнете с тия неща. Та това съвсем не е нещо трудно, няма да срещнете никакви мъчнотии, а за нас, духовниците, то е много близко: небе, бог, кръст, свещено тайнство; не звучи ли това така хубаво и професионално? Пийте, колега.

Бившият учител по закон божи отпи механично. Виждаше се, че иска да каже нещо, но не може. Събираше мислите си.

— Колега — продължи Кац, — горе главата, недейте седя така тъжен, като че ли след пет минути ще ви бесят. Научих, че един петък погрешно сте изяли свински котлет в ресторанта, мислейки, че е четвъртък, и че след това в клозета сте бъркали с пръсти в гърлото си, за да го изкарате навън, тъй като ви било страх, че бог ще ви погуби. Мен не ме е страх да ям месо през пости, не ме е страх и от ада. Пардон, колега, пийте. Е, стана ли ви по-добре? Или вашите възгледи за ада са прогресивни и вие вървите в крак с времето и с реформистите? Според последните вместо обикновените котли със сяра за нещастните грешници в ада имало инсталирани папинови котли с високо налягане, грешниците се пържели на маргарин, имали и електрически скари, с милиони години през телата на грешниците се търкаляли тежки локомобили, скърцането на зъбите се осигурявало от зъболекарите чрез специални инструменти, стенанията се записвали на грамофонни плочи, които се изпращали горе в рая за развлечение на праведните. В рая пък били инсталирани множество пулверизатори с одеколон, а филхармонията изпълнявала изключително Брамс, така че вие предпочитате да ви преместят в ада или чистилището. В задника на всяко ангелче имало затъкнато самолетно витло, за да не се преуморяват крилцата му. Пийте, колега. Швейк, налейте му коняк, струва ми се, че не му е добре.

След като се опомни, набожният курат прошепна:

— Религията е умствена дейност. Който не вярва в съществуването на светата Троица…

— Швейк — прекъсна го Кац, — налейте на господин фелдкурата още един коняк, за да се свести. Разправете му нещо, Швейк.

— Слушам, господин фелдкурат — рече Швейк. — При Влашим, господин фелдкурат, имаше един поп. Понеже старата му икономка забягна с момчето си, като му задигна и парите, той си взе прислужница. И тоя поп на стари години започна да изучава свети Августин, за когото казват, че принадлежи към светите отци. Прочел някъде в неговите съчинения, че който вярва в съществуването на антиподи, трябва да бъде проклет. Извикал прислужницата си и ѝ казал: „Слушайте, вие разправяхте веднъж, че син ви е шлосер и е заминал в Австралия. Значи, той се намира сред антиподи, а свети Августин заповядва всеки, който вярва в съществуването на антиподи, да бъде проклет.“ — „Ваша милост — възразила му жената, — та нали син ми ми изпраща писма и пари от Австралия!“ — „По тоя начин сатаната иска да ви подмами — рекъл ѝ попът, — според свети Августин никаква Австралия не съществува, ясно е, че антихристът иска да ви изкуши.“ Същата седмица в неделя той я проклел публично в черквата и се провикнал от амвона, че Австралия не съществува. От черквата го откарали направо в лудницата. Та правичката да ви кажа, на мнозина мястото им е там. Урсулинките[5] пазят в манастира си шишенце с млякото на Дева Мария, с което тя кърмила малкия Исус, а в сиропиталището край Бенешов, след като им дали да пият лурдска вода[6], сирачетата получили такава диария, каквато светът не бил виждал.

Пред очите на набожния фелдкурат започнаха да се въртят цветни кръгове. Той се опомни едва от новата порция коняк, който, го удари в главата.

Като примигваше с очи, той попита Кац:

— Нима вие не вярвате в безгрешното зачатие на Исуса Христа, нима вие не вярвате, че палецът на свети Йоан Кръстител, който се съхранява в манастира на пиаристите, е истински? Вярвате ли изобщо в бога? А като не вярвате, защо сте станали фелдкурат?

— Колега — отвърна Кац, като го потупа приятелски по гърба, — докато държавата не сметне, че войниците, които отиват да умират на фронта, не се нуждаят от божа благословия, фелдкуратството си остава прилично платено занятие, при което човек не се преуморява особено. За мен това е много по-удобно, отколкото да търча по плацовете, да ходя на маневри. Едно време изпълнявах заповедите на началниците си, днес правя, каквото ми хрумне. Замествам някого, който не съществува, и сам играя ролята на бога. Когато не искам да простя някому греховете, не му ги прощавам, дори на колене да ме моли за това. Впрочем такива екземпляри почти не се срещат.

— Обичам дядо господа — рече набожният фелдкурат, като започна да хълца, — много го обичам. Дайте ми малко вино. Уважавам бога — продължи той след малко, — много го уважавам и почитам. Никого не уважавам така, както него.

Той удари с пестник по масата толкова силно, че бутилките подскочиха.

…Следва раят разбира се

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: