Ватиканa

За Ватиканa ви трябват няколко дни, но аз успях да му отделя само един, за голямо мое съжаление. Видях катедралата, купула на катедралата и музея на скромните папски съкровища.

Още с приближаването към площада Свети Петър обезателно ще ви нападнат тълпи гидове, които предлагат екскурзия от два часа на цена 45 евро, която постепенно снижават до 25 като обещават да ви спестят часове чакане. Всъщност нашето чакане беше само 15 минути и минаване през детектор за метал който по мое мнение не работеше като хората и ръчният багаж през скенер подобен на тези на летищата. Входът към катедралата е безплатен. Тези гидове не ми се сториха добра оферта, намирисваха много на хиени които искат да изкарат много пари по най-бързия начин. Предлага се аудиогид на цена 14 евро която включва и вход в музея на съкровищата. Можете да използвате слушалките от автобуса с открит покрив, така че ги вземете за всеки случай. Аудиогидът е прекалено подробен и вместо повече полезни факти бълва разни напудрени релегиозни глупости, поне на руската версия.

Ватиканът си има стотина шарени швейцарски гвардейци, чиято униформа била измислена от самия Микеланджело. Смятам че уекичко се е подиграл с тях, но поне са живописни.

Ватъканът обича да събира парички но не обича да плаща, затова в замяна на вярната им служба им предлага квартира и храна. Все пак се намират малоумници швейцарци, които кибичат облечени като клоуни с копие в ръка за без пари.

Катедралата вътре е грандиозна, внушителна, огромна. Пълна е с безценни произведения на изкуството. Там е и известната статуя на Микеланджело Пиета

В средата на катедралата има огромен олтар наречен папски, защото само папата можел да служи на него или ако случайно не му се служи да нареди лично на някой друг. Сферата на олтара символизира земното кълбо, около което се въртяло слънцето и останалите звезди, а които не мислели така се запознавали с барбекюто отблизо.

На въпросът какво са събирали в тези съндъци, които понастоящем са преместени в Сант Анжело се оказа че в тях събирали парите в старо време. Особено големият железен съндък убедително показва, че и преди Ватиканa определено не е била бедна фирма. Сега за музея на съкровищата. Трябва да спомена, че католическото свещенство и разните му там папи и кардинали никак не са страдали от излишна скромност.

За съжаление в музея на съкровищата е абсолютно забранено да се снима и на всеки пет метра има охрана, за която подозирам дори че е платена, предвид размера на диамантите и предполагаемата космическа цена на артефактите. Такива диаманти, брилянти и темподобни скъпоценни камъни моето сиромашко око не беше виждало дори и в музея на диамантите в антверпен, дори и на снимка. Особено показателна ми се стори папската тиара. Огромна шапка с три реда масивни скъпоценни камъни и със тегло, което би огънало всяка по-тънка шия с тежестта си. Вероятно поради това някакъв папа се отказал да я носи  я пратил в съкровищницата. Трите реда на шапката символизират, или по скоро са символизирали властта над град Рим, властта над целия християнски свят и властта над учението на вярата. Скромно и със вкус детсевика. Властта над учението на вярата тхех.

Междувпрочем някъде към шест започва месата, която се служи всеки ден във въпросната катедрала  всеки достатъчно нагъл да излъже че е католик може да присъства отблизо на нея. Единственото условие е да останете до края. Доколкото знам продължава около час и мноого се бях навил на следващия ден да ходя на месата, но нежната ми половинка се измори и обяви бойкот, така че вместо с божия вяра се заредихме с бира Балтика от близкия украински магазин, която отлична напитка смекчи донякъде мъката ми, че изпуснах месата.

Много препоръчвам качването на купола, да не кажа че е задължително. Мисля че струваше пет или седем евро с асансьор донякъде. Следва изкачване по стъпала из тесни криви коридори, но гледката от купола е удивителна.

На първата снимка от този запис съм снимал купола от терасата, когато го осветиха вечерта. От купола се слиза директно въре в катедралата с асансьор където и се озовахме по време на вечерната меса.

Сега малко практична информация. Всеки турист рано или късно се среща с необходимостта да манджаре. Специално в района на Ватикана, както и навсякъде има разни будки за глетави сандвичи, които не се препоръчват. Мръднете няколко пресечки и гледайте къде кльопат пица местните – местенца като това

Никога не е късно да ви изпържат с цена пет евро за една разгазирана наливна бира, затова питайте за цената на напитките. Нормалната цена за парче пица е две-три евро. Бирата е приблизително на същата цена. Безалкохолните и водата са малко по евтини. От италианските бири препоръчвам Nastro Azzurro – много добра бира. В магазинчетата и супермаркетчетата е по две евро. Тез бири на снимката са по 660 мл, подходящ обем детсевика.

 

Сега, една фатка. На излизане от Ватикана дръжте плътно в дясно по една павирана улица докато не стигнете подлез. Минете през подлеза и ще се озовете на улица. след около 50 метра улицата се разклонява, хванете на ляво, пак след толкова пак се разклонява, хванете на дясно и ще се озовете пред това магазинче, което се намира срещу някакво училище.

Във въпросното магазинче има червен хайвер на смешна цена, както и пушена сьомга, малки сушени осолени рибки в пликчета – уникално мезе, хубави колбаси, препоръчвам „Губернаторская“ руски хляб и разни други деликатеси на прилични цени и още едно много стратегическо нещо – няколко вида бира Балтика, която се продава под номера 3-5-6-7-9 нещо такова. Цената е типична за Рим 2 евро за бутилка бира, което е ъъъ много нехуманно но тази точно бира я препоръчвам и то от позицията на човек, който е живял в Белгия, така че който има уши нека слуша 😉

До въпросното магазинче има кафененце с външни масички където пихме капучино и италиански ликьорчета на дъмпингови цени.

Такси от Ватикана до Колизея струва около 10 евро примерно. Това ако вече някой е твърде изморен да се катери по автобуси.

Ако сте се питали защо италианците ядат толкова пица и макарони ще ви кажа. Всичко друго е прекалено скъпо. В един супермаркет в центъра цените ми изправиха косите. Беше поне три пъти по-скъпо от супермаркетите на Майорка, може би защото беше в идеалния център, не знам но си беше страшничко.