Истинска история с мечка

Та като стана модерен на последък ловниот туризъм, да ви разкажем една случка дето се случи у нашто горско по времето на Бай Тошо, ама поръчай една голема мастика, че има още бая салата останала те тука те.

Дойде тогава у нашто горско един японец, кой сакаше да утепа мечка. Той вика, преводачо му де, че работил у Хитачи. Я му викам е па оти не донесе по един касетофон бре, он па вика е, па я незнам че ние прайме и касетофони – не бил чул, он се занимавал с големи машини. Мое и да лаже. Как и да е, да ви кажем за мечката. Патил тоя будала десетиляди доларе да утепа мечка. Дал ги на управлението и они ни дадоа петстотин доларе премия идомакино купи уиски от корекомо у София. Отровихме се от пийене баце, ама това Джак Даниел, много боли глава от него бре. Японецо седи у хижата и пие чай. Тоа що чай изпи баце, не е за разправяне. Домакино оди два пъти до градо и накря донесе един кашон чай, оти не мое да му насмогне на японецо. Они японците не могат да пият баце, един път изпи пеесе грама от уискито и се успа. Требе да е от чайо дека се налива с него. Ма да ви каем за мечката – почна да му свършва отпуската на японецо, па ние не мое да му намериме мечка. Кво стана с тия мечки баце – нещо фанаа свето изчезнаа нанекъде и се не видеа. Обикаляааме като улави – ега намериме некоя, ама нема. Японецо се нервира, преводачо звъни телефоне, от управлението ни се караа, викат че ви изгониме сите пияници, дека не моете да намерите мечки, че се изложииме пред чужденците. Она Стоилова от управлението сас дебелиа газ си мисли, че мечката е режи па яж – нема брате и това е. Ма добре, че имаше при нас едно оправно пишлеме – Данката. Он се сети, че шурата му е шофьор у цирко и му казал нещо за бракувана мечка. У цирка я бракували, оти била много стара и вече не ирала толко добре. И го пратихме Данката и он отиде у цирко и спазари бракуваната мечка за педесе лева. Сбрааме педесе лева и я купихме, Данката я докара с уазката отзаде. А тая мечка кротка, брате – само спи – кога е будна, кво и кажеш слуша.

И така намерихме мечка и измислихме план, па казахме на японецо – така и така, намерихме една мечка стръвница, коя сека сутрин ходи да пие вода на реката. Да я причекаме, и да я утепа. Така го организирахме и курдисахме японецо до реката, а мечката я закарахме с уазката по нагоре по пътеката и я пущихме, па и викаме – оди, оди надоле. И она си тръгна по пътеката надоле, а ние по другио пат къде японецо. Па тая пътека водеше нагоре към една маала, има-нема седем къщи саде бабички и старци. И пощальоно им носи пощата един път у седмицата по тая пътека. Па той пощальоно с колело. И как си кара колелото по пътеката и гледа срещу него – мечка. Уплашил се човеко, и се качил бърже на едно дърво. Па мечката нали е от цирко и гледа – колело и решила оти да оди пеши. И те ти беля – баба меца побара колелото, качи се на него и кара надоле къде японецо. Японецо чака да трепе мечка стръвница и те ти я иде наша мецана на колелото. Японецо помисли, че му се привижда нещо, па си бриса оптиката па очилата, па се пули и не може да поверва. Накрая бутна триножнико с пушката и сите оптики и електроники и вика – я, вика съм японец, ние сме нация техническа, я такава напреднала мечка не мога да утепам. И си тръгна, та се не виде, и ни пари иска, ни нищо. Така дал бадева десет иляде доларе и не сака да утепа мечката оти била на колело. Ама я мислим, че шефо на онаа фирма Бела, ли е цървена ли е, дека утепа белата мечка, щеше и таа да утепа, нищо че беше на колело, щеше да я утепа като едното нищо, да метне колелото у храстите и да се снима с нея, та после да се изтипоса у веснико.

Ценке, я донеси още по една голема мастика, па нарежи малко от тиа, неговите кренвирши за мезе, оти само они са от месо.