Седим и мислим…

(марфа го въведе това й кратко, да не се чудите, то откакто българския не се изучава официално мислим е логично всеки да си въвежда правила, каквито му се вижда добре и редно. Аз напримерно почти съм изхвърлил пъният член от употеба и съм намалил драстично запетайките)

Има теория, която не е съвсем безпочвена, че умствената дейност и науката не са силните страни на испанците. Даже си спомням, че преди време правителството беше купило много модерен и скъп суперкомпютър. Тогава в местното издание на Московски комсомолец (още съществува, не се бъзикам) се кудошиха с испанците, че те хубаво са купили супер компютър, ама сега не е ясно кой ще работи на него.

Ситуацията вече не е съвсем така. Например за да отидеш на преглед в тукашния еквивалент на КАТ, вместо да си вземеш два дена отпуска за безкрайно висене в Кат София, между застрахователи, бабички с пишещи машини, автоджамбази и други елементи, трябва просто да си запишеш час. Можеш да го направиш през уебсайта им или да си запазиш час по телефона. Така се избягват опашките и излишното губене на време. Същото е и с лекарите. Запазваш си час по телефона и няма нужда да чакаш на опашки с болни бабички. Плащането на данъците също може да става онлайн и изобщо испанците се развиват бързо в това отношение последните години, за разлика от нашенско.

Иначе в определени моменти бюрокрацията им е по-кофти от нашата. Пак преди три-четири години ми се случи следното. Примерно отивам в нашата община - Капдепера - малка, селска, така да се каже. Трябва ми някакъв документ, не помня вече. Овцата зад бюрото ми казва ми този който може да ти издаде документа е отпуска - ела след две седмици. Отивам след две седмици и същата овца ми вика - ми сега той е болен, ела след една седмица - отивам след една седмица - ми той още е болен. Тогава аз и викам - добре де, ако вземе сега да умре тоя човек, така както е болен кой ще ми издаде документа, като няма друг компетентен в тая община? Тя ме гледа напрегнато и мисли - накрая решава - не мога да ти помогна, ела след една седмица.

България е друга бира. Язък, (ориентирам се към турцизмите, щот нали българския нема да се изучава вече) дето сме измислили компутера и по едно време даже произвеждахме супер-компутерите правец 16. Един познат отишъл да пуска некакви документи некъде в общината и те му казали - бе я оди до данъчното да си извадиш една бележка че си си платил данъците. А данъчното е на същата улица, ама на две спирки с трамвая. И он ги питал - е па вие нали сте същата община - немате ли връзка с данъчното с компютеро? И они му рекли - абе каква връзка с данъчното сакаш бре, ние немаме връзка между първио и вторио етаж. Айде бегай да си вадиш бележката и ела утре.

А в общината си работат още под ДОС - цък, цък със стрелките, с табулаторо, даже мишка не им требва и после кррт, кррт, кррт на едни матрични принтери - бам, железнио печат - ум да ти зайде от технологий. За кво им купваа Виста, като они много добре си работат под ДОС. Ако питате мене не Виста, а един хубав кютек им требва, ама то всичката мара втасала, та я кусури им намирам. Оно е пълна катастрофа у таа държава.

Министъро на вътрешните работи опика сите фонтани и изволни саде що са останали милиционере дека се борат с наркотрафико. После си подаде оставка, они па го повишиха. Отмениа българскио език да се не учи, оти на никой не му требва вече. Они ората се тепат дека не им дават да си говорат роднио език, па наште депутате доброволно сакат да го манат. Остана да направат турскио задължителен оти нали требе да има поне един официален език, на кой да се говори у таа “държава” - кавичките не съм ги турил без да искам. На човек му остава от две неща да си избере. Или да си заскубе косите и да вика Боже, Божее, кави идиоте е раждала България, раждала, ражда и сега. Другия вариант е да измърмори дълбокомислено “о темпора о морес, о идиотас и имбецилес”, да си нареже една салата с домати, краставици и лук и да си сипе една малка мастика 150 грама. Яз избрах второто.

Това са ми първите лични впечатления и не е нужно информацията да се счита за проверена и достоверна.

Корупцията в Испания е сериозна. Както си е прието за всяка една държава, където растат палми или е прекарала много години в някакъв вид тоталитарен режим има определен кръг от хора, които се считат за недосегаеми и, че всичко им е позволено и си живеят живота и взимат подкупи като за последно.

Схемата е една и съща навсякъде - застрояване на разни защитени площи, даване на държавни поръчки на наши хора и темподобни. Испанците както е известно са хора на живота и много си падат по фиестата. В послидните години обаче фиестата леко се е променила и от пиене на сангрия и фламенко танци се е трансформирала в шмъркане на кокаин и гей-партита.

Докато сканадалът, който може би съм споменал някъде в блога и който се разрази преди три години бързо отшумя. Там някакви политици на бизнес мисия в Москва бяха посетили клуб Разпутин с държавни пари, а както се оказало това не било съвсем бизнес клуб, а клуб с проститутки. Цялата работа била заснета от нагъл журналист и стана тя каквато стана. Аз си мислех, че ще ги вкарат в пандиза, а те само ги накараха да възстановят държавните парит похарчени по курви.

Сега обаче не е съвсем така. Хванали са някакъв от кметството на Майорка, който за последния мандат е похарчил 50 хиляди евро със служебната си кредитна карта в гей-клубове, където си е поръчвал мъжки проститутки и шмъркал внушителни количества кокаин. Разплели там някакви корупционни схеми и сега ще ги съдят. И мани майтапа, ама може и да ги вкарат. Да не говориме, че на власт сега втори мандат са социалисти ли са, социал-демократи ли са. Всъщност те са еквивалент на нашето седесе, само, че за разлика от него не са потънали в говненца до ушите а си вършат работата и то добре. Еквивалента на нашите социалисти пък са т. нар партидо популар, които са старата гвардия богати, безскрупулни корумпирани франкистки задници, които си мислят, че всичко им е позволено, но този път не са познали.

Последният път преди около два месеца бях пак тук в Испания и гледах известна част от предизборните дебати. Президентът на сегашното правителство Цапатеро направо разцепи представителя на ПеПе Мариано Рахой при разговори лице в лице, като беше донесъл специално една дебела книга със схеми и графики, където точно е обяснено какво и как е направило неговото правителство и защо. Даже подари един екземпляр на Рахой, който беше донесъл няколко хвърчащи листа с фалшиви графики.

Няма нужда да споменавам, че всички уличени досега в корупция са от ПеПе. Те принципно ме дразнят отдавна, начело с бившия президент Азнар, който беше един мустакат изрод със супер просташки маниери и начин на изразяване.

Новинитв са най-интересното нощо което може да се гледа по телевизията у испанско. Екшън не ти требе дет съ вика. Първата вечер едни андалусци трошиха с камъни и дървье пожарна кола, защото не успели да дойдат на време и не действали адекватно и едно шестчленно семейство изгоряло в някаква къща. Вчера някакви сомалийски пирати са отвлекли риболовен кораб и искат откуп за моряците. Често дават някаква много древна мумия с множество пластични операции и тъмни очила, която наричат дукеса. Испанските журналисти са супер нахални и постоянно бомбардират дукесата и де що някаква знаменитост добарат с най-различни неудобни въпроси. Никой никога не е бил пощаден от испанската журналистика, която изцело е жълта на цвет.

В разни шоута знаменитости и уонабита се карат и си крещят един на друг, разменят си лъжи и проклятия без да си дават никакъв труд да се изслушват. Често дават различни испански сериали, които в повечето случаи са доста смешни. Изобщо креативитета и чувството за хумор на испанците превъзхожда тези на белгийците и бугарците.

Кошмарът на спанската телевизия е рекламата. То бива, то може, ама тея се оливат. Един филм от час и двайсе минути могат да го докарат до три часа и кусур барабар с рекламите. Обаче и там имат добри попадения. Няма да забравя една реклама от преди три години. Дават жителите на едно село панически да напускат на фона на зловещо щрак-щрак. Само едно семейство седи небрежно на тераската и си допива нещо там и си мезят. А точно зад техния жив плет се чува зловещото щракане. По едно време над плета се показва физиономията на доктора-човекоядец от “Мълчанието на агнетата” с огромна ножица за подрязване на храсти в ръце и им пожелава със зловещ глас “Буен провече” което ще рече добър апетит. Те обаче са небрежни - до бордюра е паркиран един нов сеат леон.

Уродите в хотела са спрели интернета през нощта, а в къщи още нямам така че горепосочените долу послания ги изпрашам от  интернет клуб благодарение на един съсед, който реши да си прекопава градината с някакъв допотопен култиватор и ме събуди най-брутално.

Така или иначе ме чака един сезон на Майорка, освен ако не го прекъсне някакво непредвидено произшествие. Ще работя на същото място, където прекарах лятоото на 2004. Нощна рецепция на един ресорт www.hotelsviva.com Работата е приятна и не изисква усилия. Единственият недостатък е липсата на нощен сън, но предимствата са повече, а именно, че няма началници, и има работа за два-три часа, след което човек може да гледа филми, да чете или каквато там друга незабранена от закона дейност му се извършва.

Какво по добро от това в жегата да се возиш на моторетка? Още преди няколко месеца бях решил да си купя. Може да ме е налегнала кризата на средната възраст, щото тогава хората си купували спортни коли и темподобни глупости. Аз, като нямам пари за новия корвет и категорията за мотор се принудих да се спра на имитацийте (това й е с предназначение да задоволи потребностите на ловците на правописни грешки). След като стана ясно, че нито Hayabusa нито ZX14  са лъжици за моята уста се видях пред дилемата круизер или спортен - кросовата версия отпада по подразбиране, защото с моите 120+ кила всяко пребиване може да е последно. Според някои виждания дебелак на круизер е класика и трябваше да си купя такъв. Те са по-скъпи и лъщят като истински - хром, това-онова. Когато обаче се поинтересувах в два магазина продавачите снизходително мънкаха за круизерите и препоръчваха спортните модели. Като съм решил да се придържам към принципа или по-добро или нищо се спрях на Honda CBR 125 R и то втора употреба, защото новите са извън бюджета за глупости.

За мой късмет намерих една двегодишна Хонда на само 12 хиляди километра с приятен син цвят на цена 1200 евро, което е доста под пазарната. Като се има предвид, че новата е 3250 веднага реших да я взема. Мястото на покупко-продажбата беше на около 30 км от къщи, като преди това трябваше да минем покрай Кристин, за която ще пиша друг път. Тя живее близо до мястото на събитието и жена ми се изнесе моментално нататък, предполагам за да не ми гледа сеира. За моя изненада схванах бързо как се сменят скоростите и без инциденти стигнах до мястото на срещата. На връщане от там се опитах да развия максималната скорост на това чудо на японската технология. Оказа се 90 км/ч. Като се има предвид, че теглото ми е двойно на общоприетото за целевата група на този модел не е съвсем лошо. По-късно ще напиша и по-подробни впечатления, а сега отивам да се возим.

Honda CBR 125 R втора част

Както и да го увъртаме тази тротинетка си е за деца. Макар, че един приятел я пробва и я похвали, че много добре вървяла му обясних, че ако има зад него още една скромна персона с тегло 50-60 килограма и двамата заедно са 125 килограма, колкото съм аз ще върви значително по-малко, но няма друг вариант - нямам категория за по-голям мотор и никакъв опит. Все пак вярвам, че човек с тегло до 80 кг може да се придвижва задоволително бързо, особено в натоварен трафик, а на дълго може и да вдигне над 100 км/ч

Иначе тротинетката има вид на изглед, как се вика, дет се казва. Прилича на умален макет на истински CBR и като цяло Хонда имат име на много здрави мотори, които не се трошат лесно. Иначе ми се появи желание да я продам два дена след като съм я купил след като жена ми ме отвя с нейния сто кубиков скутер. Срам, срам и унижение по цялата поста. Моторетката има една особеност - над седем хиляди оборота започва да вибрира и гъделичка по топките.

При спортните модели по-голяма част от тежестта на тялото пада върху ръцете те по-бързо се уморяват и се схващат отколкото при скутерите или круизерите. Е, поне задминавам велосипедистите. Първия ден един гъзар на колело ми избега, но вече нема такива филми.

На 18 лекичко потеглихме от Белгия към Испания с кола натъпкана до пръсване, съндък на покрива и куче в багажника. Всичко беше нормално, включително ноещувката във Франция, някъде в околностите на Монпелие. Френските магистрали са доста прилични, но са платени. За целия маршрут пътните такси са близо стотарка. Ландшафта напомня на българския, но е по-чисто и по-подредено.

Интересното започна на ферибота Барселона-Палма, защото вятъра беше 6 bft. За сведение при 8 bft ферибота не напуска пристанището, така, че както и да го погледнем си беше сериозно вълнение. Бързия ферибот на трансмедитеранеа е катамаран, което ще рече, че се клати доста.

На мене това ми беше второто пътуване с кораб по море. Първият път пътувах Палма-Барселона със същото корито. Дистанцията е 230 км и по принцип при хубаво време се взима за три часа и малко, но сега случаят не беше такъв. Наложи се да се клатушкаме пет часа. В началото след излизането от пристанището клатушкането беше сравнително леко и доста хора, включително и ние се пренесохме в предната част, където има по-добра видимост, но и клати доста по-силно. По уредбата непрекъснато повтаряха пътниците да останат седнали, но от двата автобуса пълни с френски туристи-пенсионери доста се изживяваха като морски вълци и щъкаха насам-натам.

Точно пред мене се беше подпрял небрежно мустакат пенсионер с цайси, който чупеше такива стойки, че чак дразнеше. Стюардесата или както там се казва момата от екипажа му повтори два-три пъти да седне и след като той не я послуша му се скара, че така, както се прави на гъзар скоро ще напусне носа повръщайки и най-готиното беше, че позна.

Аз, точно преди да напуснем порта ударих две шишенца винце за кураж и сега те настоятелно започнаха да се натискат да излизат обратно навън. Жена ми спомена, че съм придобил много интересен цвят на лицето - някъде между жълто и бяло. Тези и твърдения ме накараха да се снимам, за да мога после да си проучвам образа на спокойствие.

Решихме обаче, да не гледаме старило, а да слушаме патило и се пренесохме отзад и за наш късмет седнахме точно под един климатик, който ни духаше право в главите свеж въздух, което скоро се оказа голямо предимство. Близо един час след напускането на порта вълните вече заливаха страничните стъкла на катамарана, а от време на време единия от двата му корпуса се тряскаше здравата и причиняваше трус от около 7-8 по скалата на рихтер. В средата на помещението имаше бар, в задните помещения на който се събаряха с трясък разни посуди и придаваха на ситуацията лек оттенък на морска катастрофа.

Хората взеха трескаво да преглеждат инструкцийте за аварийми ситуации, но там нямаше кой-знае какви успокояващи сведения. Само един дебел, прегърбен чичка с протегнат показалец, който водеше двама-трима пасажери, като агнета на заколение в неизвестно и нему, но съвсем не обещаващо бъдеще. На новото място под климатика напъните на винцето да излиза спряха и започнах да гледам на нещата от веселата страна.

На съседния ред от дясно имаше две френски бабички, едната от които правеше такива физиономии, че ми причиняваше сериозни пристъпи на смях. Молеше се със събрани длани, хапеше устни и постоянно се мъчеше да се обади по джиесема си, за да предаде последното си послание, разбира се неуспешно. Най-смешно стана като след поредното срутване на чинии в хухнята взе да вика Титаник, Титаник и да бърбори нещо на френски, а аз я подкокоросвах, като отчаяно ръкомахах и се кръстех, като повтарях след нея Титаник и “гранде катастроф”. За неин късмет не знам френски, иначе бих и обяснил какво ужасно бъдеще ни чака.

Хората започнаха масово да повръщат в специално приготвени за целта пликчета. Аз даже си взех моето за спомен. За мой голям кеф по някое време мина и мустакатия пенсионер, който чупеше стойки в началото подкрепян от две стюардеси  в посока тоалетните. Беше със страдално изражение и явното намерение пак да върне поръчката. Вместо три пътувахме пет часа, но към края на пътуването, когато приближихме Майорка вълнението намаля. Колата долу в трюма е цялата в морска сол, а кучето мокро и не особено изплашено. Горе-долу всичко мина добре.

че Тош си има заместник. Първо да изясниме тука така полечка кой е Тош. Тош е дърт лаптоп с гръмкото име Тошиба Сателит Про 6000, а.. а? За съжаление Тош е бил топ оф дъ попс преди няколко години, но сега не му стига въздуха като на дърт пушач. Въпреки преклонната му възраст да не го подценяваме, защото си работи добре и върти даже две операционни системи ХР и Suse 10.3

Заместник се явява един агент от хамерикански произход, може би роден в Китай HP Pavilion dv6617ed Mediacenter. Храня тъмни подозрения, че няма да излезе корав като Тош, но го взех заради мълвата която се носи, че Nvidia са видеокартите, които се поддържат най-добре от линукс. НР съм го кръстил Мръсния Хари, защото ми взе здравенцето докато му подкарам звуковата карта под линукс, но накрая тръгна. Иначе фабрично си идва с Виста.

Аз не съм спец по никакъв начин, но виста не ми пречи и си работи добре. Даже нямам намерение да я сменям с ХР. Има си дистанционно и такива джуджавки и даже са откраднали някои фатки от по-напредналите колеги като ягуари ли са тигри ли са, не знам точно и КДЕ. С една дума се напъват да са модерни. Засега си работи задоволително бързо. За всеки случай съм и обул гащи - zonealarm, avast и т.н.

Но колкото и да е добра е продукт на майкрософт, които са хванали здраво за топките де що има потребител и параноята ни кара да се подсигуряваме с резервен вариант, който както и да го погледнеш си е линукс. Както преди съм казвал има и BSD, но това са висши пилотажи. Сусе е напълно задоволителна и има форум, където ти помагат на момента хората, които се разправят с писането на операционната система, при това напълно безплатно. Сед ходенето по мъките с инсталирането на драйвери и темподобни просто забравяш проблеми.

Сега пак да похваля линукс. Идва си с всичко което ти трябва, може много, всичко е законно и безплатно и направено с акъл. . Не те притеснява сигурност - има си файъруол, а вирусите са екзотика и не ми се вярва да работят, защото за да инсталираш каквото и да е трябва да вкараш криптирана администраторска парола, за разлика от уиндоуса, който си е роден с гащи свалени до глезените. Не че е толкова важно, освен ако не става въпрос за сериозна информация. Там опираме до криптиране и темподобни. Но на кой му пука - те НСБОП си разнасят секретните документи като прани гащи, та ние какво да си създаваме грижи.

Стенограмата от закритото заседание на комисията по вътрешен ред

То бива, то може ама чак министър на вътрешните работи и главният секретар да работят за организираната престъпност. Това и в Италия не са си го мечтали. Така не е интересно - всички на един фронт - трябва да са два фронта - нещо да си пречат, да се крият да се хващат, да се пускат и така нататък. А то те са си и от двете страни на барикадата и си правят пи-ар акции. Тхехехе. Секретни документи хвърчат безконтролно по всички направления и не е ясно кой ги е писал и кой ги е чел, кой ги е копирал или си е бърсал задника с тях.

Много поучително и развлекателно четиво. Ето например цитат:

г-жа Татяна Дончева: Добре, по приемането на България в Евросъюза е свръх задача и приемам, че в името на тая свръх задача, един министър на вътрешните работиможе да се направи на оперативен работник, но става въпрос за този случай, дори приемаме че са нарушени някои такива технологични правила. Значи в името на България, може би това е благородна кауза.

ген Вньо Танов: Не знам, ако министъра на вътрешните работи е в толкова близки отношения с Галеви, че може да ни реши приемането на България в Европейския съюз…

Смях в залата

На фона на доклада наистина си е смешно. И накой си г-н Дъбов прави неволно самопризнания, докато се прави на хитър на стр. 18 :

г-н Димитър Дъбов
…Освен това аз мисля, че мой разговор не е дори подслушал, той говори, че двама са си говорили помежду си нещо, но аз мисля, че този разговор нито фамилията Дъбов е споменавана, нито фамилията Велчев. Значи това е свободно съчинение и го знам лично от него. Искам и това да кажа.
г-н Иван Костов: На вас какво друго ви остава освен да отричате?
г-н Димитър Дъбов: Моят телефон не можете да го подслушвате за да знаете с кого съм си говорил…

И все в тоя дух. Днес Румен Петков е подал оставка, но се хващам на бас на каквото си пожелаете, че нито той нито главният му секретар ще влязат в пандиза. Даже и за прословутият любител на ловно оръжие и мак-бук Иван Иванов силно се съмнявам, че ще го осъдят, защото записите с неговите разговори са снети неправомерно и т.н. процедурни нарушения.

Аз не съм спец, но все ми се струва, че единствения нормален политик в държавата е Иван Костов. Някои може да го приемат като най-малкото зло, но той е единствения им възможен избор. Всичко друго е салтомортале.

се чудя дали мога да излапам една круша така, както съм полегнал на една страна?

Ели пита какви книги съм чел, купувал и т.н. При мен купуването е малко сложно и си чета повече онлайн, тъй като предпочитам българския.

Пследно прочетох две от книгите на Георги Стоев ВИС и СИК, Угрюм река, Старият гринго на Карлос Фуентес и “Не е време за герои” на Сам Лундвал, преди това съм препоръчал като задължителна “Кратка история на почти всичко” на Бил Брайсън.

Пследните книги които съм си купувал са “SAS Urban survival” от amazon.com “Poodle clipping and grooming”

А какво съм препрочитал вече не помня.

Отдавна не съм се появявал за да бълвам обичайните глупости, защото трябваше да боядисам градинската къщичка и да изчета книгите на покойния вече Георги Славов. Има три от тях на читанка.инфо Човекът вади хипотеза като моята, че ДС си управлява в България, както КГБ в Русия и тая работа няма да се промени скоро.

По темата, че много хора искат оставки и други се питам само защо са брали гъби а не са гласували. Аз не разбирам нищо от политика. Да си кажа честно бях последния, който научава новините на село и то повечето пъти, когато са станали исторически вече. Единственото което си спомням беше, че по времето на Костов, беше бая спокойно и не се избиваха толкова, а и министрите взимаха по 10 процента подкупи, а не по 90-100 процента както става напоследък. Но може и да съм се заблудил нещо, както си ми е обичай.

Хареса ми една статия на Никодил която много добре описва накратко де е България. Момчето пише много добре за човек, който се занимава с такава ужасяващо звучаща наука “алгебрична геометрия”, или беше геометрична алгебра, бррр.

Някаква мадама съди Apple за една покъртително-брутална и гнусно-ужасяваща лъжа, а именно, че са и обещали “милиони цветове” с новия и iMac а в действителност са я врътнали като цигани на Магурата и са и пробутали монитор само с някакви си няма и триста хиляди цвята.

Чудя се ако започнат да съдят честно и почтенно фирмите, които безогледно лъжат в рекламите си за колко време ще ги докарат до фалит. Ще е много забавно. Аз лично избягвам рекламираните продукти, защото знам, че в цената им е включена и рекламата. Затова и разликата в цената на една и съща девет волтова батерия произведена от Duracell и Varta е от порядъка на две-три евро. Е тези две-три евро са за заплати на плюшените зайци, които катерят планини влачейки дузини трупове на други плюшени зайци и то в прайм-тайма. И са прави - хората вече повръщат, те завалийчетата баири катерят.

Със задоволство прочетох при Лонганлон, че Данон вече нямали право да си наричат продуктите кисело мляко. Ако това е вярно - евала, ашколсун, машала. И пак във връзка с киселото мляко - последният път в супера с жена ми минахме покрай някаква оферта, която преведена на български звучеше като “Чисто прясно свежарско селско кисело мляко” или нещо от сорта. Подозрително обърнах бурканчето и първото нещо което прочетох беше йогурт-11%, до тук добре, но после - царевично нишесте хидролизирани и незнам си какви още боклуци, е-та мета и сложни съединения, които ако ги знаех щях да бачкам в някоя лаборатория.

В t-nation четох много хубава статия за здравословното хранене, от която за съжаление спазвам само препоръката да се пие редовно червено вино. Ако обаче не намерите статията за храненето поне можете да видите няколко готини мадами - фитнес модели. Е наистина някой от тях са прекалили с набиранията зад врат и с бицепсите, но пък други имат много вид на изглед. Даже се чудя защо за манекенки се избират само гладуващи индивиди с тяло съставено от кости и малко подрусваща се сланинка, но това си е мое мнение.

Явно всичко си зависи от мирогледо. Какво му требва на човек? На един залък хлеб и глътка ракия, на друг лимитирана серия чифте да си оди на лов, на трети мак бук (нищо, че они хакерите ги кракват за две минути) Други па сакат пари за лечение на деца, трети Бентли Континенталс, четвърти оставка, пети повече секс за младежта, а шести микроблог платформа. И така можем да продължавам до следващио месец. Разни ора разни мераци, както вика баджанако.

Почетеш, почетеш па замеш съвсем се оплетеш у размисли. Я много хора ги разбирам дека сакат разни работи. Я например не сакам Бентли оти пие бензин повече отколко баджанако ракия. Не сакам и макбук, оти има само едно копче на мишоко, ни чифте ми требе, оти вече съм гринпис. Повече секс ми не требе, оти на тиа години пиенето по-зема да ни се услажда. Тоа лаф е на баджанако, де. Я да земем да изясним целия случай.

Отишли баджанако с бригадата да ремонтират едно училище у едно забутано село. И те там командировали една учителка. Та те таа учителка требе да е била много загорела, та оставила баджанако да я награби у един ъгъл на коридоро. Та он баджанако тамън се наканил да я кхъ, кхъ (яз се съобразявам малко с медията оти не съм министър още) И тамън да и рипне баджанако и минали другите пияници от бригадата с две шишета Карнобатска гроздова.

Блеснали лукаво тия шишета у коридоро като на гявол очите и тутакси изкусили баджанако. Он на момента зарезал учителката и тръгнал след гроздовата. Та като седнали да пият и едно по-младо от бригадата го питало оти така зарезал учителката на бърже. И баджанако тогава му казал, че на тия години пиенето по-му се услаждало. И така стана поговорка, оти си е жива истина.

Я щех да пишем какво сакам я, ма се отплеснах и забравих. Само се чудим на ората дека сакат оставки. Я съм за принципите. Кебапчета ядоха ли? Ядоха. Ракия пиха ли? Пиха. Гласуваха ли? Гласуваха. Преди да гласуват мислиха ли? Не мислиха. Ми каква оставка сакат тогава?